Размисли на един ботевградски скейтър 

В днешни дни има доста неща за вършене през свободното време. Някои са полезни, други са просто губене на време. Скейтбординга принадлежи на полезните занимания, въпреки че доста хора не виждат смисъла, който се крие зад този спорт. Така е, защото е индивидуален и истински го разбира само този, който го е практикувал. С тази малка статия представям някои от причините, които карат нас, младите хора, да скачаме по цял ден в парка.

На пръв поглед всичко изглежда лесно. Който се е пробвал има обективно мнение по въпроса.
Но скейтбординга е трудно изкуство. За да го овладееш трябва голяма упоритост, много усилия и естествено издръжливост, защото спортът е свързан с всекидневни наранявания. Но удоволствието от карането е неописуемо. След като многократно мъчиш някой трик и започнеш най-накрая да го стъпваш, все едно откриваш нови възможности, нов свят. Знаеш, че си го постигнал сам, със собствени усилия, без ничия помощ. И колкото повече го правиш, толкова повече се зарибяваш. Списъкът на триковете расте многократно, защото винаги има неща, които не си опитвал. В последните години скейтбординга е еволюирал много и се е превърнал в нещо наистина съществено и безгранично. Изявите и постиженията на световните професионалисти ни доказват, че човешките възможности нямат граници.

Скейтбординга е наистина полезно активно занимание. В някои държави вече присъства и в училищната програма. По-добре върху скейта, отколкото пред компютъра. А и чрез карането се учиш на постоянство, самоконтрол и отговорност, като в същото време се забавляваш. Но има и друга приятна част, а именно приятелството. Такива приятели трудно се намират по училища, заведения и дискотеки.

Ние, скейтбордистите, сме малка затворена общност от хора, обединени от любовта към спорта. Извън карането обаче всеки има собствени интереси, харесва различен стил музика, има свой стил на обличане. За скейта възрастова граница няма - най-малките са на 9 години, а има и прехвърлили 30-те. Но в повечето случаите, средствата са проблем.

В България екипировката е сравнително скъпа, но с повече желание човек може да си го позволи. Това е, защото в родината скейтбординга все още е само хоби, а скейтърите са само атракция за минувачите. На Запад отдавна е прераснал в индустрия, която носи много пари. Но за развитието на спорта,  трябва да има подходящи условия. След многото чакане, празни обещания и надежди, тази година 'видяхме светлина в тунела'. Няколко града вече са започнали проекти за скейт паркове, като този в София се очаква да стане най-добрият в Източна Европа. Въпросът, който изниква в случая е: “Какво ще правим през тези четири години, които ще са нужни за неговото построяване?”. Това е много време, време което може да направи един скейтър истински майстор. Заради това не трябва да чакаме, а да направим нещо и в родният град. С надеждата, че високопоставените лица ще продължат да стимулират младежта и спорта, скейтъри от цяла България се опитват да извоюват собствена площадка в местността.

Ако нямаше баскетболни кошове в града, щеше ли да има толкова много интерес към баскетбола? Почти същото е положението и със скейт парковете, с една разлика - ние винаги ще караме на това, което имаме и ще прогресираме спрямо него. От друга страна, пригодените условия за спорта ще привлечат нови таланти, ще ни направят по-добри, по-целенасочени и вдъхновени. А именно от това се нуждае за развитието си един спорт.

Марто - Скейтъра