Над 14 500 пъти столичната Бърза помощ се е забавила при повикване на адрес през 2008 г., сочи одитен доклад на Сметната палата. Тези забавяния са над 94 % от общия брой на закъсненията при спешна нужда от медицинска помощ в страната.

От Сметната палата констатират още, че липсват единни правила за координация при спешни случаи, както и ефективен контрол при изпълняваните задачи. Ведомството е направило 21 препоръки за подобряване на спешната помощ у нас към здравното министерство.

Европейските стандарти за пристигане при пациент, нуждаещ се от спешна медицинска помощ, са между 8 и 10 минути. У нас за забавяне се счита пристигане на място след 20-та минута. Това се е случило над 15 366 пъти, като над 94 % от тях са в столицата, отчитат от Сметната палата.  

Началникът на отдел „Спешна медицинска помощ" в здравното министерство д-р Ивиан Бенишев обясни, че лекарите в страната не са равномерно разпределени по региони и това понякога е причина за забавянето на линейките

„Различни са причините. За София много могат да бъдат причините - по-малкият брой на екипи, които са на работа, инфраструктурни проблеми, тъй като спешната помощ не работи сама за себе си. При всички положения има грешки и забавения, допуснати поради недооценяване на ситуацията, разбира се от операторите или от изпълнителите на спешната помощ", каза д-р Бенишев.

Липсват и ясни правила за контрол на извършваните дейности, смятат от Сметната палата. Оттам допълват, че спешната помощ извършва и много несвойствени дейности - например превозването на трупове и кръвни проби за алкохол и други упойващи вещества, взети от шофьори.