Думата медитация произлиза от латинското "meditor", което означава размишлявам, обмислям. Впрочем, латинската дума "meditatio" има аналози и в другите езици: например в санкскритското "дхяна", гръцкото "медомаи" и др.

Днес в научно-популярната литература е навлязъл западния еквивалент - "транс". Освен това, като синоним на медитация може да се приеме и такова близко понятие, известно още от средновековните трактати като "съзерцание" или "самосъзерцание". Бхактиведанта Свами също определя медитацията като умствено съзерцание на някакъв обект.

Състоянието на медитация е преди всичко състояние на вглъбена съсредоточеност на психиката и ума, което се предизвиква и произлиза от определена последователност на психофизиологически актове, свързани в единен, цялостен и непрекъсваем процес.

Първият етап във всички варинати на практиката се явява постигането на състояние на релаксация от медитиращия, отпускане, понижена чувствителност към външните обекти, откъсване от тях, а също и от други, второстепенни вътрешни преживявания.

Това е общо свойство, присъщо на всички религиозни, религиозно-философски, психотерапевтични и прочие "медитативни" практики.

В широк смисъл медитацията, от най-древни времена се е разглеждала на Изток като средство за себеизразяване на човека, позволяващо заедно с това да се реализират скритите възможности на Аз-а. Така, озарението и екстаза не са единствените последствия от медитацията. Другите "плодове" включват изменение на стереотипите на поведение или постигане на изцеление - духовно и физическо.
В по-тесен контекст, под медитация се разбират също специални упражнения, предназначени за разширяването на умствено-психическите способности на човека и развитието им в едно или друго направление.

При систематизирането на положителното влияние на упражненията в медитацията, е необходимо да бъдат отделени следните основни аспекти:

- Повишаване на интелектуалните способности, задълбочаване на възприятията на действителността и отделните явления, развиване на аналитични възможности, облекчаване на прехода от дедуктивно към индуктивно мислене и обратното.

- Изработване на чувство на дълбоко спокойствие, възстановяване на нарушената психика, придобиване на повишени способности за управление на невро-психическата дейност, лечение на психични заболявания.

- Подобряване на паметта и ликвидиране на безсънието.

- Общо оздравително въздействие върху организма, профилактика на общи функционални разстройства, повишаване издръжливостта на организма и устойчивост към различни видове заболявания.

- Повишаване на естетическите вкусове, развитие на чувство за хармония, красота. Изработване на екстрасенсорни способности, достъп до "свръхестествените" възможности на човека.