В последните дни беше повдигнат въпросът за анулиране на световните рекорди в леката атлетика. Британският спортен журналист Нийл Уилсън изрази мнение, че постиженията при жените останали от 80-те години на XX век са неприемливи и доказват, че допингът влияе по-добре на нежния пол. Олимпийската шампионка на 100 м от Игрите в Монреал 1976 Анегрет Рихтер (Гер) изрази подобно становище, като каза, че някои от постиженията в леката атлетика са депресиращи.

Рекордите не са просто цифри, които могат да се отметнат с лека ръка. Зад тези постижения стоят хора, които са положили нечовешки усилия, за да бягат 100 м за 10,49 сек или да скочат на дължина 7,52 м.
Преди да бъде обсъждано кой е пил и кой не забранени вещества и да осъждаме хванатите, може би трябва да си отговорим сами на себе си знаем ли защо хулим тези спортисти.

Общоприето е схващането, че допингът е нещо вредно и престъпно, а използващите го обикновено биват зачерквани. В някои държави дори се третират като престъпници. Приемът на допинг определено не е полезен за здравето - нарушава хормоналния баланс, влияе негативно на всички системи в организма и др. Спортистите това го знаят. Ако залитат към забранените средства - то това е техен избор. По тази логика защо не наказваме миньорите, че работят на места, които им причиняват ракови заболявания, както и хората, работещи с различни химикали. Независими изследвания доказаха, че мобилните телефони влияят отрицателно на мозъка ни. А компютрите не развалят ли зрението и не водят ли до бича на новото хилядолетие - затлъстяването? Ако сме се загрижили, че спортистите вредят на здравето си с употребата на допинг, нека забраним и десетки други професии.

Престъплението е, когато забранени стимуланти се дават на непълнолетни и неинформирани деца.  

Ако голямото преследване на употребата на допинг е, че води до нечестна борба, тогава как да противодействаме на факта, че има богати и бедни държави, съответно такива с отлична спортна политика и такива с почти никаква. Равноправно ли е състезанието между продукта на могъщите САЩ Тайсън Гей и атлета Х от Пакистан. Всеизвестна истина е, че държавите с развита икономика могат да си позволят да разработват лекарства, които не са в забранения списък. Когато след няколкомесечна или няколкогодишна употреба на това хапче на цена стотици долари, то влезе в „черната" графа, спортистите в дадената страна вече могат да разчитат на новопроизведеното от лабораторията незабранено вещество.

Спортистите от по-бедните държави на същата стартова линия ли са?

Спортът е забавление за публиката. Зрителите искат зрелище, а тези на пистата им го дават. За представлението спортистите тренират ежедневно години наред. Ако решат да приемат забранени вещества, атлетите не намаляват натоварването на тренировка. Напротив. Така нареченият допинг се приема, за да може организмът да поема по-големи натоварвания. Те пък водят до по-добри постижения. За да е доволна публиката, а не да хули без да разбира.

Няма спортист, който да преглъща тестостерон с енергийна напитка по време на „тренировката" си в SIN CITY и след това да излезе на стадиона и да счупи световен рекорд.

Постиженията от 80-те нека си останат рекорди, докато не бъдат подобрени. Те не са постигнати с допинг до доказване на противното. И тогава е имало допинг контрол и тогава са анулирали постижения при доказване на вина.

Яна Касова