-Д-р Филев защо решихте да се нагърбите с грижите за ботевградската болница, която от години трупа дългове и отчита загуби?

-Ще обясня, но трябва да се върна назад във времето. 28 години работих в Александровска болница. Завеждах втора хирургия по гастроентерология и онкология. Решението ми за промяна датира от 2000 година.  По това време в Александровска болница западна интензитета на работа, силно намаляха пациентите. Това се случваше и в други елитни болници. Причината е, че тези мастодонти и общинските здравни заведения се финансират по един и същи начин. Нормално е общинските болници да търсят квалитетни специалисти, за да задържат пациентите си, които им гарантират приходи. Оценявайки тази ситуация, с мен се свърза управителят на МБАЛ “Свети Врач” в Сандански. Покани ме да развия на място едно хирургично отделение. В началото не приех сериозно офертата. Измина и доста време преди той да се обади отново. Това стана през октомври 2005 год. Тогава главният лекар ми съобщи, че е извършена цялостна реконструкция на хирургията в Сандански и ме покани на работа. По това време започна ремонт на хирургично отделение в Александровска болница, а желанието ми за работа бе голямо. За мен хирургията е като наркотик. Неописуемо е чувството да се изправиш срещу опасността, да надмогваш съдбата, да спасяваш ежедневно човешки живот. Ето това не може да се опише с думи, трябва да се почувства. Затова започнах да пътувам до Сандански. Последваме и моят екип от Александровска болница, който се състои от пет човека. Излизахме в неплатен отпуск по едни месец и се редувахме да оперираме в “Свети Врач”. Работата там нарасна лавинообразно. Хората започнаха да ни търсят. Оперирахме пациенти не само от Сандански и близките населени места, а и от Ловеч, Плевен, Монтана, Враца, Русе, София.

Пътят започна да ни идва в повече. Аз изминавах по 70 000 км на месец. Затова взехме решение да напуснем Александровска болница и да се установим в Сандански. Това стана през 2006 година. С гордост искам да кажа, че за две години там сме извършили 1486 операции. В това число на тумори. Смъртността, която отчитаме, е 1%. Този факт е красноречиво доказателство за качеството на нашата работа.
В Сандански живеех на квартира. За една стая с баня и тоалетна плащах 350 лв. Отделно покривах разходите за ток, вода отопление. Няколко пъти поставих въпроса за жилище пред кмета на града, но на проблема ми не бе обърнато внимание.
Налагаше ми се да пътувам често до София, защото имам възрастни родителите, за които полагам грижи. Те разчитат единствено на мен, тъй като сестра ми почина преди години.
Другият проблем бе, че за лекарите в Сандански, които се вживяваха като местни корифеи в медицината, си останахме чужденци.
Даде се старт и на лекарските стачки. Ядосвах се много, че никой не излиза по телевизията да обясни на прост български език какво става в болниците. Здравната каса забранява на лекарите-специалисти да подпишат повече от едни договор. Така например, ако в една болница няма анатомопатолог, не може да има и хирургия. Веднага падат пътеките и пари няма.
Всички проблеми, които изброих, ме провокираха да мисля за промяна. Точно в един такъв момент ми се обади Йордан Йорданов – общинският съветник, и ме покани на гости. Познаваме се от много години. Оперирал съм негови близки в Александровска болница. Аз  дойдох в Ботевград и тогава той ми предложи да оглавя болницата. Срещна ме с кмета на града. Разговаряхме по въпроса, обясниха ми какво е състоянието на местната болница. Тогава не дадох категоричен отговор.
Замислех се над предложението, когато стигнах до София. Изминах разстоянието за 40 минути и това наклони везните.
Имах и втори разговор с кмета Георгиев. Казах му, че искам да направя в ботевградската болница алтернативна хирургия на тази, която развиват в софийските болници. Той прие предложението.
Поисках да ми бъде осигурено жилище в Ботевград. Кметът ми обеща, че това ще стане към края на 2008 год. Обеща ми още, че ще ми подсигури превоз. И така аз реших да поема поста.

-Разбрах, че сте провели среща с персонала на МБАЛ-Ботевград. Какво казахте на медиците?

-Казах им, че трябва да работим заедно. Да загърбят помежду си всякакви междуличностни конфликти и частни интереси. Казах им, че трябва заедно да върнем доброто име на ботевградската болница и да я направим предпочитано място за лечение. Не мога да се съглася, че близостта до София се изтъква като мотив за отлив на пациенти от местното здравно заведение. Напротив, болните предпочитат да бъдат до близките си. Ние трябва да накараме хората да повярват в нашите способности и да ни се доверяват, когато имат здравословни проблеми.
Казах на колегите още, че ни предстои сериозна работа, за да се справим с тежкото финансово положение на болницата.

-Предвиждате ли структурни и персонални промени?

-Без структурни и персонални промени няма изход от положението. От пръв поглед ми стана ясно, че трябва да бъдат извършени такива. Персоналът е голям и най-вероятно ще последват съкращения.  Издал съм заповед за атестиране на всички работещи в болничната помощ.  Критериите, по които се провежда атестацията, са: образование; професионални умения; комуникативност, способност за работа в екип, възраст, социално-битов статус.
Искам да съобщя предварително, че на този етап шефовете на отделенията няма да бъдат сменени.
Ще пристъпя и към свиване на сградния фонд. Трябва да намалим разходите за газ, вода, ток. В тази връзка ще споделя, че някои от отделенията ще бъдат премахнати. Те ще станат сектори към други отделения.  Възможно е да преместя отделения на нова територия. Сродните лаборатории за изследвания ще бъдат на един етаж. Това са само малка част от промените, които предвиждам.

-В какъв срок ще извършите всички тези промени?

-Колкото по-скоро станат, толкова по-добре.

-Смятате ли, че ще успеете да погасите задълженията на болницата?

-Задълженията на болницата са много големи. Общинският съвет вече гласува средства за погасяване на част от задълженията за газ и вода. Това е сериозна помощ. Страшното е, че здравното заведение дължи над милион за лекарства. Разговарял съм вече с един от собствениците на фармацевтичните фирми да опрости част от дълговете на  болницата и да дари лекарства. Надявам се, че ще помогне.
Имам намерения да увелича обема на дейности в болницата, което ще доведе до увеличаване на приходите. Така ще имам възможност да започна поетапно погасяване на дълговете.
Възнамерявам да осигуря средства за медицинска апаратура по проекти към европейски програми. За тази цел ще търся помощ от общината и от съответните специалисти по изготвяне на разработки.

-Как виждате бъдещото на нашата болница?

-Ботевградската болница ще има развита хирургия. Тук вече извършваме пълен обем от всички видове операции: на жлъчния мехур, черния дроб, панкреаса, храносмилателната система и стомашно-чревния тракт, щитовидната жлеза, млечната жлеза. Извършваме пълния обем урологични и гинекологични операции. Оперираме доброкачествени и злокачествени тумори. Ще създадем и травматологичен сектор. Възнамерявам да развием и естетичната хирургия. Обезпечаването на болницата с добри специалисти ще я вдигне на крака. 
Аз вече казаха на сесията на общинския съвет, че моят екип ще ме последва в ботевградската болница. Смятам да поканя и други известни специалисти да работят тук на постоянен трудов договор.   Имам идея да превърна болницата в звено към медицинския факултет. Тя разполага с необходимите условия за обучение на медицински кадри. Вече съм провел разговори с хората, от които зависи това.
Възнамерявам  в местната болница да развием и научна дейност. Междудругото искам да вметна, че хирургичното отделение на МБАЛ “Свети Врач” имаше уникална възможност да презентира своя опит на различни национални и международни форуми в областта на медицината. Искам и ботевградската болницата да получи този шанс.

-Оперирахте ли вече в МБАЛ – Ботевград?

-Да, оперирах херния и направих една онкологична операция. Асистираше ми д-р Стоева.

-Искате ли да кажете нещо на жителите на нашата община?

-Не съм дошъл да ограбвам ботевградската болница, а да работя за нейния авторитет. Ще дам всичко от себе си пациентите да бъдат доволни от работата ми.