На днешната дата се навършват 130 години от рождението на видния ботевградчанин акд.проф.д-р Стоян Романски – славист, езиковед, етнограф. Името му се радва на особена почит в родния край. За съвет към учения се обръщали и стари, и млади ботевградчани. Всяка година той прекарва по един месец с приятели и близки в Ботевград - "На родна, бащина земя”, както обичал да се изразява. В наследственото си лозе от два декара на Зелин, Стоян Романски построява малка къщичка. Под голям сенчест орех, около скована от дъски маса, обградена с пейки и столове, се събирали неговите близки и почитатели. Сред тях били общественици и писатели – акад.Асен Златаров, проф.Ташко Петров, Георги Попиванов и други. Под сянката на дървото те виждали как се сбъдват мечтите им, една от които е град Орхание да бъде преименуван на Ботевград. Желанието им Зелин да стане курортен център става факт през 1931 г. 

Акад. проф.д-р Стоян Романски има богата професионална биография, каквато приляга на учен от неговата величина. Завършва основното си образование в Ботевград. Продължава обучението си в Априловската гимназия в Габрово. След завършването й е приет за студент по славянска филология. Веднага след завършване на висшето си образование е назначен за учител в първа мъжка гимназия в София. По препоръка на министъра на просветата по това време – проф. Шишманов, заминава на специализация в Лайпцигския университет при видните немски учени-слависти Лескин и Вайганд. През 1907 г. защитава докторска дисертация на тема „Поучението на воевода Нягол Бесараб до сина си Теодосий". Трудът на Стоян Романски получава висока оценка и той остава асистент в Института по български език. През този период посещава библиотеките в Берлин, Виена, Париж, Лвов и издирва документи за българското революционно движение. След завръщането си в България публикува поредица от трудове през периода 1912-1921 год. Те остават ценен принос към най-новата история на страната ни.
През 1909 год. Стоян Романски става доцент по славянско езикознание и етнография в Софийския университет. От 1915 год. е извънреден професор, а от 1921 г. редовен титуляр на Катедрата по българска и славянска етнография. За член кореспондент на БАН е избран през 1918 год. Научното звание „Академик” получава през 1939 год.
Акад. Стоян Романски изнася лекции върху различни проблеми на славянската етнография и езикознание на няколко поколения.
По време на Втората световна война издава три обемисти учебника: „Полска книжовна реч в образци”, Чехословашка книжовна реч в образци”, „Руска книжовна реч” в образци. Чрез тях вдъхва любов у студентите към окупираните от немския агресор славянски народи.
От 1940 год. акд.проф.д-р Стоян Романски е научен секретар на Академията, а от 1941 до 1949 г. е преизбран за секретар и председател на историко-филологическия клон. От 1949 до 1956 г. е секретар на Отделението за езикознание, етнография и литература.
Акад. проф.д-р Стоян Романски е основател на два от най-старите института в Академията  - Институт за български език и Институт по етнография. Въз основа на негов доклад УС на БАН основава „Служба български речник”, която той разширява в Институт за български речник.
През 1948 год. основава и ръководи Институт по народонаука при БАН, а от следващата година към него присъединява Народния еднографски музей под ново наименование – Етнографски институт с музей към Академията.
Нашият виден съгражданин е и един от основателите на Института за българска история. Към този институт присъединява и основаната от него Комисия за събиране и издирване изворите от живота и делото на светите братя Кирил и Методий.
Акад. Стоян Романски е член на Научния съвет по археология, председател на Секция по славянска археология и етнография” и редактор на изданието „Славянска археология и етнография”.
Член е на академиите в Букурещ, Прага, Берлин, Копенхаген, Лвов. Автор е на повече от 400 научни публикации и трудове.

Информацията за Акад.проф.д-р Стоян Романски е предоставена от Исторически музей - Ботевград