Кръгла маса на тема „Вътрешната революционна организация, Васил Левски и мястото на тайните комитети в Правец, Видраре, Осиковица, Джурово и Калугерово" се проведе вчера в Исторически музей – Правец. Инициативата е посветена на 175 години от рождението на Апостола, които се навършват на 18 юли 2012 год. 
Кръглата маса бе открита от Татяна Борисова, директор на Исторически музей – Правец. В нея участваха Теодор Тончев – Регионален исторически музей – Ловеч, който представи доклад на тема  „Щрихи по въпроса за организирането и резултатите от работата на някои комитети в Орханийско”, Гетко Гечев  - историк – „Етапи в изграждането на революционните комитети в Орханийско”, Венета Мишева – Исторически музей – Етрополе – „Тодор Пеев – съратник и съмишленик на Васил Левски”, Младен Стоянов – историк – „Съвременните мистификации за Апостола”, Десислава Иванова – Исторически музей – Ботевград – „Орханийският край в плановете на Васил Левски за подготовката на въстание - място на комитетите в Правец, Видраре,  Осиковица, Джурово и Калугерово според Мария Милтенова”.
Преди представянето на музейния работник Десислава Иванова, директорът на Исторически музей – Ботевград Тодорка Коцева обясни, че изготвянето на  доклада е поверено на нея, защото е племенница на краеведа Мария Милтенова и е участвала в редактиране на книгата й „По следите на изгубеното”.
Тодорка Коцева сподели още, че, Десислава Иванова е дарила на музея целия архив за Васил Левски, който леля й е ползвала при написването на друга своя книгата - „Обирът на Орханийската хазна”.
Публикуваме уводната част на доклада на представителя на Исторически музей – Ботевград: 
Мария Милтенова - едва ли някой, докоснал се до сприхавия й нрав, би го забравил, или забързаната реч и походка...А чудното майсторство, с което тя умееше да заплени слушателите си, увличайки ги из стръмните, недокосвани от историческата наука пътеки на Българското възраждане... Странна, непредсказуема, със своя позиция, която умееше ревностно да отстоява не с „вероятно” или  „може би”, а с факти, дати, цифри, разкази на очевидци...
„Дойдоха един ден в Цинцарския (хан) двама госте, от които единият Васил Йонков от село Гложене, когото лично познавах и Васил Левски, когото не познавах. Вечерта ми предложиха, че трябва да повикаме верни другарини, да съставим комитет против турската държава. Същата вечер се събрахме в една стая на долния етаж, под мердевена на затул. Събрах 5-6 души верни другари, именно: Васил Петров Бояджията, Велчо Шунтов, дядо Петър Бояджията, Христо Колов и други, и В.Наков. С Левски направихме заседание, за да съставиме Бюро, за да води комитетските дела. Избрахме за председател Васил Петров, за подпредседател и деловодител избраха мен и за членове, които присъстваха. Това се извърши под председателството на Васил Левски, които ни даде наставления и какво да работим, даде ни Устав, изработен от Централния комитет и някои брошури, като ни препоръча да изпитваме верни членове, да събираме пари за оръжие и много други наставления. Взехме ние делото за сериозно и почнахме да работим.” – четем в намерената от Мария Милтенова и отпечатана биография на Гаврил Брънчев. Годината, според авторката на „Обирът на Орханийската хазна”, е 1871. И сетне: „Полагах стръкче здравец на паметната плоча на Гаврил Брънчев - ханджията на Шарения хан, осъден на вечно заточение в Диарбекир след обира на хазната, а двама ученици ме гледаха с любопитство. Не знаеха кой е и не бяха чували ни една от легендите, с които израсна моето поколение. Как бил Левски в Шарения хан и хоп, натресло се и едно заптие. Престорил се Гаврил на пиян, счепкал се с него, докарал работата до бой. Навлякъл Левски едно расо и попска калимавка и слязъл от горния кат да види, каква е тая гюрултия. ”Папаз ефенди, тая свиня е пияна” - жалвало се  заптието и сочело ханджията, а той налитал ли, налитал. Повлякло го заптието към конака, а „папаз ефенди” изчезнал яко дим. И всмукали от деца представата, че Левски е неуловим и безсмъртен, тя оставаше в нас завинаги.