Понякога болните родителски амбиции изиграват лоша шега на талантливите, твърди бившият национал и настоящ директор на ОСК Лукойл

 Лукойл Академик реши да промени стила си на работа с младите състезатели и премести детско-юношеската си школа от София в Правец. Там е направен спортен интернат, където талантите, които изберат този клуб, ще могат да работят изключително професионално. Това е мнението на директора на ОСК Лукойл Сашо Везенков, а както знаем неговите думи тежат на мястото си.


„Школата е едно от болните места, за които говори от доста време президентът г-н Златев. Непрекъснато има критики от него, и то основателни. Искам да кажа, че школата на Лукойл Академик работи добре, според мен. Самият факт, че в последните години седем момчета заминаха за САЩ точно от нас показва, че е така. Защо не заминат от друго място за там - например от Варна, където работят още по-добре. Последно от нас заминаха Крис Минков, Васил Михайлов, Самуел Франсис, а преди това пък Димитър Димитров бе в нашата школа и после отиде в Римини. Тогава Тина Димитрова го даде при нас. Тя като специалист най-добре може да прецени къде е най-добре за детето й.

Неприятното, е че каквито и договори да им направим,  когато не сме дали някакви огромни пари за тези деца и не сме ги купили, то не можем да го спрем. Всяко едно дете си мисли за САЩ и мечтата му е да отиде там, но не винаги се отразява положително. Например и Франсис, и Васко Михайлов са дръпнали назад.
 
Преди време и Георги Фунтаров замина от Лукойл Академик, по-рано и Костадин Маршавелски пък тръгна от Сити Юнивърсити. Тяхна си работа! Нивото на мъжкия ни отбор обаче е доста високо и те не могат да заиграят веднага там - проектът ни е друг. Те могат да заиграят лека полека, като първата година можем да ги дадем някъде под наем, за да ги наблюдаваме и тогава да се върнат. Точно тогава обаче, когато трябва да заиграят, решиха да заминат за САЩ. На всички желая успех, и то много. Трябва обаче да се знае, че ако се върнат, трябва да дойдат първо при нас. И Крис Минков, и Франсис имат контракти, в които пише, че първият професионален може да бъде подписан само с нас. Когато обаче искат да отидат да учат там, какво можем да им кажем.

Решихме да преместим школата от София в Правец. В столицата става за масовост и да събираме деца. Ние обаче искаме в Правец да обособим едно от общежитията, които имаме и да търсим таланти из цяла България. Това да са наистина таланти, както беше едно време, а като ги открием, да ги водим в Правец, където имаме прекрасни условия, една добра организация и там да са под наше наблюдение и тогава да отидем при родителите и да кажем, че наистина детето е в добри ръце. В София това не може да стане. В София аз не мога да поема този ангажимент.

Искали сме едно време Павлин Иванов и сме ходили при неговия треньор в Ямбол, искахме и Христо Захариев. На Иванов треньорът (б.р. Здравко Янчев) каза, че ще си го учи там. Човекът е достоен само за уважение, тъй като сам е президент, треньор, шофьор, но като цяло малко е несериозно да се сравняват условията. Аз го казвам - седем от последните таланти, които излязоха в чужбина, са излезли от нас, тези които са научили А и Б на баскетбола.

Павлин не дойде при нас, а отиде в Бенетон. Божо Аврамов пък ходи в Памеса и се върна. Това искам да кажа на всички млади таланти. Големите отбори не купуват неготови играчи. Много трудно взимат някой, за да го учат. Дори Барселона, които взеха Марио Хезоня, са го привлекли, за да го пускат в първия отбор, все пак са дали 250 000 за него. Билбао пък взе Дарио Шарич, който за мен е най-големият талант в Европа до 20 години, много по-голям от всички останали. Да, ама не става за първа лига и го дадоха в Сплит. Все пак той си е техен срещу определени пари, там се инвестират милиони. Той е най-големият талант в момента и е по-добър от Хезоня. Това е мое мнение.

През тези години дадохме много пари и сега искаме да опитаме по друг начин. Нека така да печелят всички - ако Добруджа, Шампион или който и да е направи едно момче, то ние да можем да го купим и да го доразвием. След това те може да искат и процент от продажба в чужбина, но трябва да се знае, че българските баскетболисти са непродаваеми. Искам да бъда разбран правилно. Те могат да си намерят отбор да играят в чужбина, но българският клуб не може да вземе за него нищо. Последните, които са взели пари пак сме ние, но това беше за Перо Антич, за Уили Дийн, за Пи Ел, когато си тръгна. ФИБА е дала такива свободи на играчите. Подписва се един договор, който примерно е до 31 май 2013 година и след това той е свободен. Колкото и голям талант да е, то няма с кой да подпишеш един десетгодишен договор.
 
Примерно, и Тенчо Тенчев, и Митко Димитров са непродаваеми. Те могат да станат силни играчи, но говоря дори и за моя син (б.р. един от най-големите ни таланти Александър Везенков, който е роден през 1995 г.) - те не струват пари в момента. Това може да се случи след време при перфектна организация и ако играят добре и редовно. Но сега това е положението, за което естествено много съжалявам.

В школата ни ще бъдат Йордан Колев, Иван Коцев, там ще е и Георги Велчев. Също така ще помагат и Миро Ралчев, и Георги Давидов - всички, които са помощници, ще имат работа. За жалост ни заминаха доста от играчите. Сега също имаме добри момчета. За Ники Георгиев ми се обади вчера Лучано Капикьони да го взима да играе в отбор в Австрия, но аз казах, че не е готов за мъжете. Те ако вземат и него някъде, то аз не зная тогава кой ще можем да тренираме ние. БФБ трябва да намери някаква по-добри правила относно това пускане на играчите.

Преди години имаше едно момче Георги Сираков, който беше най-голямата надежда. В много от случаите родителите играят лоша роля, а в конкретния случай от болните амбиции на неговите родители се стигна дотам, че Сираков сега в момента е никъде. Четох едно негово интервю, че не са го взели. Вярвайте ми - няма треньор, който да не вземе някой по-добър от тези, които има - било то Любо Минчев, Тити Папазов или Марин Докузовски. Един голям български талант отиде в Италия. Аз продължавам да твърдя, че в Италия не тренират повече отколкото в нашите български школи. Но там отиват най-големите български таланти и тогава ние или Левски се занимаваме с едно дете, което няма шанс да стане баскетболист. А българските таланти в лицето на Митко, на Тенчо, на Павлин Иванов отиват да играят в Италия. И казваме, че там работят по-добре. Не, те не работят по-добре, просто децата, които отиват там са по-качествени. Ако ние бяхме работили тук с тях мисля, че можеше Митко още преди две години да играе в мъжкия ни отбор, защото това беше едно от изискванията на Йовица Арсич, който го искаше в отбора и преди миналия сезон. Той го искаше не просто за да седи в отбора, а за да играе в него. Тогава не се получи, тъй като чакаше да получи италиански статут, а сега какво стана.
 
Сега тук ще минем на друга система. Ще купуваме ние, така както прави Капикьони в Римини, въпреки че те ги взимат без пари, а ние ще плащаме. Ще се опитаме да направим една школа от наши деца, които да играят в А група или в Младежката лига първоначално. От нашата школа все пак има доста, които играят. Митко Филипов сега е в състава на Левски, а той е изцяло продукт на нашата школа. Има доста играчи, които са станали при нас, но не са на това ниво. Чавдар Костов например къде стана баскетболист. Когато той пристигна, не можеше да тупне с лявата ръка, нека да отрече, ако иска. При нас стана играч. Тогава старши треньор беше Тити, а ние направихме каквото трябва и го купихме от Левски. Когато го видях там за пръв път отборът му играеше зона, той седеше отпред и тичаше само на бърза атака. Беше изключително добър нападател, но само това. Лошото е, че подобно е навсякъде в България. Ако на някой треньор му кажеш нещо, той си мисли, че едва ли не е Майк Фратело, а той не може да усети, че вече пречи на даден състезател. Ние ходихме три пъти да искаме Велислав Гълъбов. Неговият треньор си е свършил работата - открил го е, направил го е, работил е, апостол е в това отношение, моите уважения. Но ако Вельо остане още една година в Шампион, гарантирам, че на половината ще трябва да им правим бенефис. Той е страхотно момче, над 2 метра, но ако му кажеш нещо, той казва „не” и отговаря, че е най-добрият в България."