На 6 декември източноправославните християни честват Свeти Николай Чудотворец.
Първобразът е историческа личност - Никола Мираликийски, роден през 270 година от н.е. в Патара - Ликия, Мала Азия (днес Турция).
Още като младеж той наследил голямо богатство от баща си и раздал всичко на децата и бедните си съграждани.
Източноправославната религиозна традиция го почита като покровител на мореплавателите.
Според една легенда, по време на силна морска буря, светецът спасил с молитви моряците на кораба, с който пътувал към Божи гроб.
Според друга светията запушил дупка в кораба с шаран и възкресил моряк, починал при падане от най-високата мачта.
Св. Никола пътувал много по море и от опасностите се спасявал благодарение на божията закрила. В едно от житията му се споменава епизод, в който той обърнал към християнството пирати, нападнали кораба, с който той пътувал.
В образа на свети Николай се преплитат чертите на добродетелния християнин и на езически бог (Посейдон). Това е причината българите да го почитат като патрон на моряците и рибарите, както и като покровител на океаните, моретата, реките и езерата. Смята се, че когато е ядосан, светецът причинява бурите и ураганите. Затова на Никулден моряците остават на сушата.
Свети Николай умира на 6-ти декември 345 година. Паметта му се почита и до днес от Християнската църква именно на тази дата.
На Никулден се приготвя риба с люспи, най-вече шаран, защото той е слуга на светеца. Голата риба навява асоциации с бедност. Люспите се почистват внимателно, така, че да не падат на земята. Вярва се, че ако някоя люспа все пак падне, тя не трябва да се настъпва, защото който я настъпи, ще се разболее и ще умре. Костите на рибата се събират и изгарят, както на гергьовско агне, закопават се в земята или се пускат в реката или морето.
Традиционните ястия, които трябва да присъстват на никулденската трапеза са рибник (пълнен шаран в тесто) и обреден хляб, като във всяка къща трябва да са по два.