Когато едно нещо се повтаря повече от три години става традиция. Когато годините станат 10, вече е остаряло и трябва да се подсилва с нещо ново или да се изостави.
А се знае, че всяко ново е добре забравеното старо.
Думата ми е за вчерашния ромски празник. Макар, че постепенно се превръща в традиция, към познатия сценарий имаше прибавено нещо ново.
Сценарият може и да е старият, но когато се даде простор за изява на участниците, когато дори мястото на събитието е сменено, става въпрос за нови неща.
Кметът на общината инж. Богомил Георгиев откри празника, който тази година се проведе на поляната до пречиствателната станция за отпадни води /под Болерото/ .
Двамата с председателя на Общинския съвет Христо Андреев пристигнаха с каруца, после кметът поздрави ромите за празника с техния химн „Джалем, джалем”.
Дали заради традицията, дали заради известността на този празник в целия район или заради нещо друго, но участниците в надбягванията тази година бяха повече-включиха се повече от 30 коня, някои от тях с екзотични имена Рамбо, Цезар, Банан, Джили, Вихър, Бисер, Денис, Тайсън, Легенда и Батман. За всички състезатели и коне бяха създадени много добри условия за изява-широката поляна, дългото трасе и организацията бяха на ниво.
Организацията на празника беше поета изцяло от ромите и направи впечатление и на най-предубедените.   Дългото близо половин километър трасе за надбягванията беше очертано с ленти, като на определено разстояние един от друг бяха поставени „пазачи”, облечени в светлоотразителни жибетки.
Строго се спазваше и изискването „на три се тръга” преди старта и се връщаха на изходна позиция, като при истинско състезание, които тръгваха по-рано.
Изискванията бяха строги и в останалата част от празника. Накрая, като при всяко състезания имаше и награди.
За онези от публиката, които не искаха да бъдат в близост до трасето за надбягванията или не им се гледаха танцовите изпълнения, имаше богата възможност за разнообразяване на деня-скари, бира, сергии с лакомства за възрастни и за деца. Новото бяха  още  батутът  и сбруите и конските принадлежности, които конярите можеха да си купят.
Младежката духова музика беше в „услуга” на всеки, който искаше да поиграе и да се повесели истински, като на празник.