Тодор Стаменов:
Към 2 часа  през нощта стаите започнаха да се пълнят с вода. Така се събудихме. Първият етаж на къщата бе наводнен, дворът  и цялата градина приличаше на езеро. Веднага отидох да спасявам кончето. Едвам влязох в обора, водата  беше повече от метър и половина. Спасих коня, но кокошките ни доедна са  удавени.  Цялата ни зимнина в мазето е унищожена,  наводнени са помещенията с битова техника – перални, хладилници.

Виолета:
Мен ме събуди съседка.  Тая нощ бях се качила да спя на втория етаж. Като погледнах от тересата, ми стана лошо. През двора и градината течеше река. Вдигнах кръвното, започнах да пия лекарства. Още не мога да се успокоя. Градината ми беше най-хубавата, с толкова труд я гледам. Всичко отиде...

Искра Стоева:
Преживяхме страшен ужас! Въпреки че дворът ни има солидна тухлена ограда, нищо не ни спаси. Наводни се всичко, приземния етаж, гараж, стопански постройки. Преди да дойде водата, къщата ни беше разтресена от мълния. Токът угасна, а лампата се пръсна на парченца. В това време съседите, чиято къща е на един етаж, бяха тръгнали да бягат с колата, а водата по улицата беше почти метър. Поканих ги да се качат на втория етаж при нас, иначе беше опасно, че водата ще ги отнесе. Съседите бяха взели със себе си само документи,  всичко бяха оставили във водата.
Ако не си променим отношението към природата и не потърсим хармонията, такива бедствия ще стават все по-чести.

Васил Василев:
100% съм убеден, че язовирът е изпуснат по старите канали и затова водата дойде в река Церовица и отново ни наводни. Целият първи етаж на къщата ми е наводнен. Техника, мебели, покъщнина, всичко беше във водата. Тепърва ще разбера какъв е размерът на щетите. Лошото е, че едва ли ще получа някакава помощ. При предишното наводнение бяха отпуснати помощи, но аз не получих, тъй като съм жител на София. Независимо, че живея постоянно в  Скравена, помощ ми беше отказана. Казат, че и сега щяло да бъде същото, защото законът не е променен.