Държавата ще си подели част от 160-те млн. лв. глоба по "Околна среда" с общините, но друга част те ще поемат сами
В черния списък са 53 общини, сред които Ботевград и Етрополе
Добрите новини са такава рядкост напоследък по тези ширини, че не бива да се пропускат с лека ръка. Ето защо е важно, че миналата седмица ЕК най-накрая се договори с България как да бъде вдигнат запорът по средствата за оперативни програми "Околна среда" и "Регионално развитие". Срещата между Илияна Цанова и еврокомисаря Йоханес Хан е минала изключително топло и диалогът е бил възстановен, разказват източници от служебния кабинет.

След почти година, в която бюджетът влизаше във все по-голям преразход, общини задлъжняваха, а изпълнители замразяваха проекти, възстановяването на плащанията е добре дошло за всички. Оттук нататък обаче идва сложната част.

Българската страна се е задължила да приеме 9.5% корекция върху договорите за периода 2010 - 2013 г., като това възлиза на 156 млн. лв. От тези пари малко над 60 млн. лв са т.нар. плоска корекция за програмата - това са пари, с които ЕК иска да бъде глобена цялата програма заради общи нередности в контролните и одитиращите системи. Те няма да бъдат взети от програмата, а ще се върнат от графа "договорени" в графа "недоговорени", т.е. ще са отворени за ново използване. Българската страна ще настоява това да се случи догодина, тъй като до края на тази година "Околна среда" няма да има време да ги договори и по правилник ще ги изгуби.

По-големият проблем обаче се очертава с останалите около 90 млн. лв. (колко точно са, предстои да се уточни). Това са пари, които ще трябва да дойдат по индивидуални корекции за проекти. Става дума за онзи списък със 149 договора на 59 бенефициента, по който преди няколко месеца ОПОС започна да налага финансови корекции и предизвика вой до небесата от страна на общините. Покрай този списък заради лоша комуникация и недобро управление предишният ръководител на програмата Спиридон Александров беше отстранен. Сега, казва Илияна Цанова, "наказателният" списък ще бъде анализиран наново и ще бъде разделен в три графи.
 

Първата ще бъде за проекти, които са съобразени с националното законодателство към дадения момент, но самото то не е транспонирало правилно европейските директиви (например там, където има неправомерно съкращаване на сроковете). В този случай държавата ще поеме на 100% корекцията, тъй като тя е била отговорна за прилагането на евронормите.

Втората опция ще бъде поделянето на отговорността между местна и централна власт. Това ще се случва, ако е имало предварителен контрол и становище от Агенцията за обществени поръчки и Управляващия орган на програмата, което потвърждава методологията в съответната поръчка, но въпреки това по-късно тя е била коригирана заради неясна методика. Друг вариант е да е имало решение на КЗК и ВАС, което да отхвърля обжалване на поръчката (както е в много случаи), а по-късно същата тази поръчка влиза в списъка за корекции заради нарушения, които са попадали в обхвата на обжалването. При тези случаи държавата отново ще поделя отговорността, с което де факто ще признае, че нейни контролни органи не работят добре.

Третият вариант ще е най-тежък и при него цялата отговорност ще се носи от бенефициента. Там ще попадат всички проекти, които не влизат в горните две категории.

Тъй като в момента тече преглед на списъка, "Капитал" не можа да се сдобие с информация колко от тези 53 общини ще попаднат в третата, най-тежка графа и колко ще бъдат в другите . "Трябва да има принципно решение, което да не оставя неясноти", казва Цанова, имайки предвид пълния хаос и информационно затъмнение, което цареше в ОПОС тази година, когато се раздаваха наказания. За тази цел вече има работна група, която включва и Националното сдружение на общините. Според вицепремиера служебният кабинет вече работи по решение, което да позволи споделянето на отговорност, и се търси решение за бюджета. Според Емил Савов от сдружението на общините най-вероятно много от общините ще заведат дела срещу корекциите и доста от тях ги печелят. Но истината е, че ако общините наистина са сбъркали в някои от поръчките си (умишлено или не), то е редно те да понесат отговорност за това.

Проблемът идва от това, че някои от тези общини са или с малък бюджет, или с много харчове и корекции от по няколко милиона ще означават сериозен удар (и евентуален фалит). Савов казва, че това, за което ще се борят, е парите този път да не бъдат дърпани от други изпълнявани проекти, т.е., когато общината има плащания по няколко проекта, глобата да бъде прихващана, откъдето е възможно. Това според него уврежда не само санкционирания проект, но и останалите, които се изпълняват. "И без това има сериозна опасност за някои от проектите по програмата, тъй като в тях има заложен краен срок декември тази година", смята Савов. На 2 октомври ще има кръгла маса, на която ще бъде представен възроденият проект за закон за парите от ЕС, който беше погребан от Зинаида Златанова. В проекта ще се предвижда възможност корекциите да се обжалват по административен път, а не само по ГПК, както е в момента.

Готови за още... глоби

Начинът, по който ще бъде разрешен този сложен казус, ще бъде показателен и за бъдещето. Както Цанова отбелязва, предстои финализирането на програмите догодина и след това окончателните одити от европейските власти, които ще проверяват устойчивост на проектите и изпълнение на заложените цели. "Да не мислите, че няма да има корекции и за това", пита тя, по-скоро реторично. С други думи, това няма да са нито първите, нито последните, а може би няма и да са най-тежките глоби, които местни и централни власти ще отнесат за този изстрадан първи период. Заради това според вицепремиера държавата е добре да има подготвени резерви. "В бюджета на всяка програма трябва да е заложен буфер, който да бъде използван за такива случаи - поне около 10% от бюджета", смята Илияна Цанова. Така или иначе повечето от глобите към момента ще бъдат понесени от централния бюджет, но без да са предвидени средства за това.

А що се отнася до наказанието за "лошите" общини, които са опорочили търгове или поръчки, но сега нямат средствата да си платят санкциите, решението трябва да е по-радикално. Малки общини като Аксаково, Годеч и Две могили например така или иначе нямат капацитет да изпълняват, надзирават и съфинансират огромни проекти от типа на водните. Да им се дава тази отговорност беше грешка от самото начало, за която сега всички ще плащаме. В новия програмен период е добре тази грешка да не се повтаря.