България отбелязва 132-та годишнина от смъртта на един от най-големите си поети, публицисти и революционери, отдали живота си за освобождението й.

В цялата страна паметта му ще бъде почетена с поклонения и поднасяне на венци.

Христо Ботьов Петков е роден на 25 декември 1847 г. в град Калофер в семейството на учителя Ботьо Петков и Иванка Ботева.

Бунтарският му характер бързо му създава врагове в България, въпреки интелекта, образованието, качествата и таланта му.

Принуден е да замине да учи в Русия, където е изключен и работи като учител в Задунаевка, издава вестници и сътрудничи на всички революционери в емиграция.

Стихотворни опити той прави още като ученик, силно повлияни от народните песни, възпяващи подвизите на „вехти хайдути", с които поробените българи си припомняли времената на отминала слава и величие.

През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова".

Въпреки че стихотворенията му бързо добиват популярност и се пеят като народни песни, често без да се знае авторът им, Ботев няма самочувствието на поет, предпочита да се представя като публицист.

През април 1876 г. се ражда дъщерята на Христо Ботев и Венета - Иванка.

След избухването на Априлското въстание, Ботев започва организирането на чета, с която да влезе в България.

От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки" на 30 май и един ден по-късно заставят капитана Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг.

Учтиво, но твърдо Ботев го моли на перфектен френски език да не оказва съпротива на плана на четниците, когато превземат „Радецки".

От кораба той изпраща и кореспонденции до няколко чуждестранни издания за тежкото положение на българския народ, както и за замисленото от революционерите, а също и известното писмо до най-близките си.

От Козлодуй четата на Ботев се отправя към Балкана, минавайки през десетина села.

На 2 юни е последният тежък бой с турските потери  - привечер след сражението куршум пронизва Ботев.

2 юни е обявен официално като ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България с решение на Министерския съвет от 31 май 1993 година.