Тази година Пейо Мирчев Пеев от Лопян навърши 85 години и 60 години от началото на творческата му кариера.


На 16 декември  членовете на Клуб „Ехо” Лопян го почетоха със скромно тържество, така както самият той беше пожелал. Без излишна помпозност, показност и лично отношение.
Макар и да беше обявено като комбинирано тържество с оглед настъпващите коледни празници и отминалия Ден на будителите, по същество си беше честване на юбиляра. Като такова ще го отразим и ние.
Кой е Пейо Пеев?
- Училищен и просветен деятел.
- Читалищен деятел и деятел на културата.
- Църковен деятел.
- Сторонник за  възраждане и опазване на народните обичаи в селото.
- Родолюбец и местен патриот, в песни и стихове е възхвалявал селото, неговата природа и хората.
През дългогодишната му практика на учител и директор на училището в Лопян, и най-вече като ръководител на смесен народен хор от над 70 човека е награждаван с множество държавни и обществени отличия и почетни звания:
- На всички фестивали на народното творчество от онези години в Копривщица са се завръщали със златни медали.
- През 1962 година, тогавашният училищен хор е представител на ученическата самодейност на Софийски окръг.
- През 1965 година е  носител на Народен орден на труда-златен.
- Медал по повод 100-годишнината от Освобождението на България от турско робство.
- Медал за заслуги към Гражданската отбрана – като старши лейтенант от армията е водил курс в някогашната Ботевградска околия по Гражданска отбрана.
- Плакет от ОбС на БСП за принос в развитието на село Лопян. По повод 80-та годишнина от създаването на партията.
- През 2009 година е получил плакет „Благодетел” и грамота от Държавната фондация „Добродетел”.
- Почетен член е на читалището в Лопян.
- Почетен гражданин на Етрополска община.
Роден е през далечната 1929 година в многодетно семейство на Мирчо Пеев.
Начален учител.
От завършване на казармата през 1952 година до пенсионирането му е бил последователно учител и директор на ОУ „Христо Ботев” в с. Лопян. Ръководил е ученически хор, смесен народен хор в Лопян и в Джурово.
Не са малко жалоните, които са останали по пътя му като учител, негови някогашни ученици впоследствие са се издигнали до престижни професии и ръководни постове.
„Човек никога не трябва да забравя, че не е по-голям от родителите, които са го създали и отгледали и от учителите, които са го научили на българското четмо и писмо, и на постиженията на съответната науката. Особено на началните учители, които подобно на майката, която води детето за ръчичката в първите му самостоятелни крачки, така и той държи ръчичката му при изписването на първите български букви и думи. И най-вече, че не е по-голям от хляба, който ядем” – това каза Пейо Пеев на тържеството.  
Самото тържество премина според замисъла, като се редуваха словото на юбиляра, песни за учителите и читалищните дейци в селото, за неговата природа и история, с поздравления и подаръци.
Почетоха го неговите съратници в хоровото изкуство, останалите от някогашния многолюден Лопенски смесен хор. Сега те продължават в камерен състав с песни за Лопян, неговата природа, миналото и за хората, които са го създали, опазили и оставили такова, каквото е сега.
Имаше поздравителен адрес, цветя и детски поздрав от училището; поздравителен адрес от Читалищното настоятелство на НЧ „Слънце” в Лопян.
Поздравителен адрес от Общинския съвет на БСП в Етрополе, който беше прочетен от Николинка Червенякова.
Цялото тържество беше записано с камера от оператор на Ботевградска кабелна телевизия.
За бъдните поколения един цял живот на заслужил деятел на просветата и културата ще остане записан върху една касета.
Към нея прибавяме и този материал.