Най-скъпите мартеници тази година вървят около 400-500 лева. Това са големи около 2 метра метра, луксозно изработени и са предназначени да красят дома. Някои от тях са на стойка, а други могат да висят от лампа или корниз. Сред интересните и модерни символи на най-женския месец са тези от кратунки. Правят ги търговци, които ги носят специално осветени от манастирски поляни. Орнаментират ги като кукли с размер около половин метър и ги продават за късмет на дома. Цената е около 30 лева за бройка.


Масово мартениците вървят от 50 стотинки нагоре. Най-много се купуват гривничките, защото са най-удобни за подарък, обясняват купувачи и търговци.


На 1 март се пекат пшенични питки


Баба Марта е един от най-почитаните български обичаи, запазил се до наши дни. Мартениците са направени задължително от два пресукани конеца - червен и бял. В някои райони на страната конците са само червени, в други - многоцветни, но с преобладаващо червено. Именно огненият цвят според народното поверие, има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. По време на празника, всички си закачат мартеници на видно място. Носят я докато видят щъркел. После я заравят и след време по животинките около нея гадаят за бъдещето. С мартеници също се закичват плодните дървета и добитъка в стопанството - за по-добра реколта и плодовитост на следващата година. Традиционните мартеници са в бяло и червено, но в някои части на България добавят и други цветове, което не е продиктувано от съвременните модни тенденции. Украсата с например зелено, синьо, жълто се среща, защото тези цветове също имат своя символика, в най-общия случай се свързват с настъпващата пролет, а и пазят от уроки. Синият цвят е близък до небето и водата. Зеленият цвят е символ на плодовитост, възраждане и празничност. Мартеницата може да включва различни елементи и украси - черупки от охлюви (за здраве и сила), мъниста (против уроки), парички (за благополучие). Смята се, че, когато се прави мартеница, тя трябва да се усуква наляво. В Мелнишко вместо бял конец в мартеницата се вплита син конец, а в Родопите се слагат още няколко цвята.


На първи март пшенични питки трябва да се опекат, да се намажат с мед и да се разнесат по домовете, за да се умилостивят болестите, та никога да не ги спохождат. В Разградско сутринта при изгрев слънце всяка домакиня мята червен плат на едно от плодните дървета в градината, за да разсмее Баба Марта. В Троянско на първи март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват червена вълна по ключалките на вратите, на овошките, на съдовете за млечни произведения, по рогата на добитъка и т.н. А в Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от семейството, се облича изцяло в червени горни дрехи.