Лесно е да властваш, трудно е да управляваш. Сетих се за тези думи на Гьоте, прехвърляйки кариерата на ботевградския кмет, позорно приключила с принудителното му отвеждане за разпит в прокуратурата. Печелил три пъти доверието на съгражданите си, за 12 години Георги Георгиев би трябвало да има само с какво да се хвали. Вместо това кметът, който изгря при БСП, светеше при НДСВ и залезе при ГЕРБ, се превърна в поредния с етикет: "злоупотреба с власт", "провален управник" и т.н.


Няма и 4 месеца преди местните избори случаят "Ботевград" е показателен. Той поставя въпроса кой иска, може и заслужава да управлява българските градове. Защото в Европа на регионите кметът в много отношения е по-важен от министъра. В ръцете му са съсредоточени огромна власт и възможности. И от това не кой, а какъв ще бъде той, зависи развитието на града.


Досега в България имаше два вида кметове. Първият - на феодали, които си кротуваха в партийния пашкул. Когато партията им е на власт, харчеха щедро държавната субсидия. Когато бяха в опозиция, плачеха, че никой не им дава пари и са с вързани ръце. И вторият вид кметове - мениджъри, които чрез различни проекти и програми успяваха да развиват градовете си, независимо от това коя партия е на власт.


Защото нека не се лъжем - разлика в принципите на управление на фирма, град или държава няма. Разликата е в обема на активите.


След години на тежка финансова криза доброто управление вече не се изразява в свиване на разходите. Няма накъде повече. Те отдавна са направени. Доброто, правилното, успешното управление се разпознава по това как се увеличат приходите, за да се генерират доходи. А увеличението на приходите може да стане само с инвестиционни стратегии за развитие на местната икономика - инфраструктура, производство, услуги. И финансовите инструменти за увеличаване на тези приходите са два - европейски проекти и публично-частно партньорство. Който ги владее, ще успее.


В момента партиите са изправени пред най-трудния си избор - да намерят крехката разлика между качествените мениджъри и послушните феодали.


Защото мераклии за власт - бол


В България всеки иска да управлява. Ако обаче всеки, който иска, можеше наистина да управлява, щяхме да сме единствената държава със 7 милиона премиери, министри, кметове. Или единствената страна без правителство - защото всеки би знаел какво да прави, за да няма нужда от премиери, министри, кметове. Това обаче е утопия. Или най-малкото шега.


Важният въпрос е кой може да управлява. И отговорът му е прост - който има опит и оставя резултати. А те са най-видими на местно ниво - в градовете. Едва ли има човек, който да не признае, че градове като София и Бургас видимо се променят. И то не с държавни субсидии, а главно с европейски пари. Това означава, че кметовете им могат да работят по европейски стандарти, да усвояват европари, да развиват градовете си. Което пък доказва, че могат да управляват. И имат основание да се кандидатират отново, за да продължат да управляват.


Ще кажете големите градове имат големи възможности. А и кметовете им са от партията на власт - ГЕРБ. Да, но и София, и Бургас удържаха сами на турбуленциите през 2013 и 2014 г.


А и примери за успешно управление има в много малки населени места. Като се започне от образцовото село Чавдар, Софийска област, където за три мандата кметът Пенчо Геров е осигурил 12 млн. от Европа. Той не е от ГЕРБ, а от БСП. Ами Белоградчик? Една от точките на най-бедния регион - Северозапада. Откакто градчето с червените скали спечели в кампанията "Чудесата на България" и стана номер 1 през 2012 г., кметът Борис Николов преобърна политиката на общината и днес тя е изцяло насочена към европроекти за развитие на туризъм. Вече има 12-15% ръст.


Сред успешните примери за управление са места като Панагюрище. Градът свети - улиците са оправени, хората имат работа, общината осигурява безплатни учебници за децата си. По държавни разчети възможностите на Панагюрище, попадат в графата малки. Но градът има родолюбиви бизнесмени. Голям патриот като проф. Лъчезар Цоцорков чрез дарения и публично-частно партньорство с местното управление помага на града си.


Доскоро никой в България не бе чувал за Белчин. Но отново чрез успешното партньорство между местно управление и друг бизнесмен - Симеон Пешов, общината се развива. Чрез възкресяването на крепостта "Цари Мали град" днес малкият Белчин храни големия Самоков. Защото дава възможности за бизнес - хотели, заведения, паркинги. Само 6 месеца, след като стана чудо номер 1 на България през 2013 г. "Цари мали град" внесе 500 000 лв. от входни такси в община Самоков.


Ето това е отговорът на въпроса кой може да управлява - този, който има опит и с опита си развива селото, града, държавата.


Местните избори са изключително важни. Те са мажоритарни и от нас зависи да откроят новите кметове - мениджъри. Тези които в следващите 4 години ще генерират приходи за местната икономика чрез европроекти и публично-частно партньорство с бизнеса. И така ще помагат на хората да живеят по-добре.


 


от Екатерина НИКОЛОВА, standartnews.com