Проверката на входните нива – едно изискване, което провокира стрес и нарушение на правилата
 
Дипломираните преди новото хилядолетие не знаят какво е проверка на входящо ниво. То е новаторски образователен инструмент, зародил се с бързия напредък на родното образование напоследък. Входящото ниво е обем знания, трайно останали в паметта на ученика след приключване на предходната учебна година. Тези знания не винаги кореспондират с новото учебно съдържание, предвидено за поредния клас. За съжаление не се и съпоставят с проверка на изходящото ниво, доколкото такава не е предвидена. Въпреки това проверката на входящото ниво е задължително изискване към българския учител, а резултатът е част от задължителния минимум оценки за първи учебен срок (всичко това съгласно чл. 8, ал 3 и 4 от Наредба 3 за системата на оценяване). Българският учител е задължен да подобна проверка до три седмици след началото на учебната година. Само, че тази нормативна рамка оставя доста свобода за организация на процеса. Първо не е записано, че въпросната  проверка се осъществява с писмено изпитване.  Ако пък се зачетем в текста на чл. 14 от същата наредба ще разберем, че всяко групово писмено изпитване за установяване знанията по завършена част от учебното съдържание се приема за контролна работа. Тук вече няма кака да не се съобразим с текста на чл. 17, който регламентира седмичния брой на контролните работи за един клас. В допълнение правилниците на много училища ясно определеят възможността да се провеждат не повече от две контролни работи седмично (по изключениев  в някой училища три). Ето тук стремежът на българският учител да спази изискванията на наредбата го вкарва в един абсурден кръг, излизането от който е все нарушение. Нарушение е да не прави проверка на входното ниво, нарушение е провеждането на подобна проверка по-късно от третата седмица от началото на учебната година, нарушение е, ако назначи контролно, което се явява трето, четвърто и повече за един клас в една седмица!


Не е трудно да се досетим, че пасивите отнасят учениците. Например децата, на които съм класен, в рамките на тази седмица правят 6 проверки на входни ниво от типа контролна работа. Оставям на страна конфронтацията с правилника и наредбата. Децата знаят, че тези оценки ще имат отношение към техния срочен успех. Затова се страят да се подготвят добре. В повечето случае, обаче, подготовката изисква преговор на почти цялото изучено съдържание от предходната година. Осъзнаваме ли стреса, на който са подложени тези деца! Училището трябва да учи и възпитава. Но с подобен коктейл от нормативни пропуски,  свободни тълкувания и недостатъчно разбиране,  резултатът е обратен – отвращение към ученето и непрязън към учебните занимания.


Тази история съвсем не е нова. Ще призная, че до момента и аз съм подминавал проблема. През последните дни проучих ситуацията в другите училищни класове. Оказа се идентична. Допускам, че всички колеги са били в моята ситуация на информационна заблуда. Очевидно, че сега, когато проблемът става достатъчно ясен, трябва да се търсят благоприятни решения. Алтернативи има достатъчно. Видно е нужен по-ясен нормативен регламент, за да не се стига до конфузни противоречия при изпълнение изискванията на наредбата. Триседмичният срок позволява съгласуване и планиране проверките на входните нива, така че учениците да не бъдат натоварвани прекомерно и да се намери възможно съгласие с училищните правилници. Факт е, че проверката на нивото може да бъде осъществена и с устни препитвания, което би облекчило натоварването на учениците.


На този етап децата са единствените потърпевши от лошата координация и нормативните пропуски. Въпреки това, смирено и без ропот, приемат огромното натоварване и видимите нарушения на някой техни права. Още едно доказателство, че апатията и конформизма са модел на поведение в родното училище.  Но липсата на съпротива не е оправдание за стреса и нарушаването на нормите. Защото призванието на учителя е да учи – не само на знания, а и на уважение към правилата, толерантност  и зачитане на всяко регламентирано право!