13 януари, площад „Зольовец” в Етрополе. Часът е 4 след обяд. Времето, когато през    вековете етрополските моми и ергени са се събирали за наричане на пръстените.
От незапомнени времена, та до днес. Това е една от най-старите традиции за древния град Етрополе. Който не вярва, да се заслуша в ромона на престарата чешма на майстор Зольо. Тя ще му разкаже всичко, че и нещо отгоре.
Прекрасното време и зимното следобедно слънце събраха на площада много повече хора от предишни години. И както е от векове, хорото никога не остарява, част от танцьорите на  Калинка Пушкарова първи завихриха празничното хоро.
Началото на ритуала постави Народният оркестър към НЧ „Тодор Пеев-1871”, под чиито съпровод групата за автентичен фолклор „Димана” и детската група „Звездица” на Диляна Гоцева заподканяха „моми и ергени етрополски” да се присъединят за „пеенето на пръстенето”.
След това с тяхното характерно за ритуала хоро навлязоха след хората и „нишаните”-пръстени, гривни и кой каквото се сети, заваляха в котлето на кокорбашийката. Имаше я и паничката със жито. Който иска да си вземе зрънца от него трябва да го постави под възглавницата. Каквото сънува тази нощ, ще му се сбъдне. Така е по традиция.
По същата традиция, котлето с „нишаните, в което има и малко вода, се оставя под плодно дърво в градината. Ако на сутринта се види, че водата е замръзнала, годината ще бъде здрава и богата.
Това ще видим утре. От 11:00 часа преди обяд на същото място ще стане наричането на пръстените.