В края на миналата година се навършиха 110 години от смъртта на Архимандрит  Хрисант, за което тогава писахме.
Преди няколко дни отново водихме разговор с Петко Величков, който е инициатор за честването и за подобряване състоянието на гроба на Архимандрит  Хрисант.


Ето какво ни изпрати той след разговора.


Архимандрит  Хрисант е строил църквата” Св. Троица” в м-ра ‘Варовитец’ над Етрополе, като животът му е отдаден в служба на Бог и на българския род.
Животът – това не са безполезно отминалите години,  а онези изпълнени с творчество и те са, които заслужават да се помнят.
На 22 12 2015 г се навършиха 110 г от смърта му.
Роден е с мирското име Христо Недялков Узунов  в с. Поповци  Тревненско на 19.12.1833 г., а умира на 72 г., като игумен на етрополския манастир “Варовитец” на 22.12.1905 г., където е погребан.
През 1848 г. става инок в Мъглижкия манастир с духовен отец Викентий. Първоначално двамата служат в Келифаревския м-р, а от там отиват в Черепишкия м-р до 1855 г. По настояване на двамата етрополски първенци Павел Панчов и Йото Даскалски са доведени във “Варовитец”, който тогава е без игумен и дядо Викентий е избран за игумен.
Старата църква на манастира е била пропукана и имало голяма опасност да се срути върху богомолците и трябвало да се изгради нова на нейно място.  За целта е издействан султански ферман и в 1858 г. старата църква е съборена и със събрани средства от еснавските сдружения и на цялото етрополско население  е изградена сегашната  ”Св.Троица”, осветена от Ловчанския митрополит Иларион.
Отговорен за строежа на новата църква е младия Христо, с която задача се справя блестящо. В 1862 г. той е постриган от йеромонах хаджи Поликарп за монах и приема духовното име Хрисант. Чак на 25.12.1873 г.  е ръкоположен за дякон, а  през януари 1874 г. е ръкоположен от ловчанския митрополит за йеромонах и веднага за архимандрит.
Прочува се като народен лечител. Като човек е бил безстрашен, прави тайно скривалище в м-ра, където се е укривал Апостолът на свободата Васил Левски. Още с образуването на етрополския Таен Революционен Комитет става негов член .
На 23.10.1877 г.  той, заедно с 12 видни етрополци, са арестувани от турците. Бит и малтретиран е откаран в зандана в София. Освобождават го в края на декември 1877 г. и пристига в Етрополе на 14.01.1878 г. на Василов ден.
Макар да не е роден в Етрополе целият му съзнателен живот е свързан с духовната обител в м-ра “Варовитец”, с етрополската интилигенция.
Дори само издигането на този прекрасен храм да е негово дело, той е заслужил голямото уважение на интелигентната ни общественост, но има един факт който го издига на национална висота.
В ранната пролет на 1896 г. игуменът Хрисант съобщава писмено в Ловчанската  митрополия за наличието в манастира на ценни църковни ръкописи от Етрополската  Калиграфска Книжовна Школа. Предлага да бъдат заменени тези ценни ръкописи с печатни такива, а оригиналите да се съхранят.
Ловчанската митрополия отправя същото предложение с писмо 873 от 20.04.1896 г. до Св. Синод. На заседание  на 01.06.1896 г.  Св. Синод издава окръжно 932 до митрополитите и игумените на Ставропигиалните манастири да се издирят и предадат на Синодалната библиотека старите ръкописни църковни книги и да се заменят с печатни.
Така дядо Хрисант става инициатор за спасяване и съхраняване на старите ценни ръкописи. Самият той още същата година предава в Синодалната библиотека 12 минея и едно евангелие.
      Бързеите на времето отнасят всичко и го превръщат в минало. Остава само сътвореното,  писаното слово или легендите, които да ни напомнят за миналото, че това е история.  Съхранението на историята е съхранение на българския род.
Гражданския комитет “Етрополе – европейско минало и бъдеще” ознаменува през 2005 г. 100 г. от смъртта на архимандрит Хрисант с изработване на скромна  паметна плоча като малък жест за неговото голямо дело. Длъжници сме към паметта на архимандрит Хрисант за оформяне на гроба му до църквата на манастира.
На 20.06.2015 г., по инициатива на Петко Величков – зам.- председател на гражданския комитет и с пълното съдействие на Етрополската община, беше отслужена панахида на гроба по случай 110 години от смърта  на архимандрит Хрисант.
През 2015 г. отправих писмо-молба до фирма “Геотехмин” АД на личното внимание на професор д-р инж. Цоло Вутов за изграждане на гроба на архимандрит Хрисант в м-ра Варовитец и получих удоволетворителен отговор. За целта бяха отпуснати 1500 лв. на поп Емил иконом на манастира. Поради недостатъчното време до края на 2015 г. за изграждането на гроба, това ще стане през 2016 г.
Позволявам си да изкажа моята най-искрена благодарност за оказаната помощ от г-н Цоло Вутов, който се отзова на молбата и оцени националното значение на живота и дейноста на архимандрит Хрисант.
Източници:” Етрополе през изминалите времена”-2005 г. от Петко Величков. ”Игумен Йеромонах  хаджи Хрисант и опазване на етрополските ръкописи” стр. 30 статия от Христо Темелски.
С уважение:  Петко Величков Петков  
      
Днес наш представител посети гроба и със съдействието на игумена на манастира отец Емил направихме  снимките, които предоставяме на нашите читатели заедно с материала.