Известният български писател Михаил Вешим бе гост на празничното честване на 24 май в Ботевград. От сцената на площад "Освобождение" той поздрави присъстващите и поднесе сатирично авторско есе, посветено на "съвременната" употреба на родния език. Публикуваме пълния текст на творбата: 


НАШИЯТ ЕЗИК Е НАШИЯТ КЪСМЕТ


по-добър няма да ни се падне


ЗДР на ВС!


Това трябва да означава “Здравейте на всички”!


КС?


Означава – “Как сте?”


Сигурно се чудите какво ви говоря. Ще ви обясня: използвам новата азбука, на която си говорят и пишат днешните ученици. Засега тази азбука няма име, но може да се нарече мобилница. Или есемесица  - смесица от арабски цифри,  латиница и  кирилица на вкус, съчетани  с фейсбукви от фейсбуквара и инстаграматика от инстаграма. Някои я наричат “шльоковица” – като джанковата ракия, от която боли глава.


ДДЗ там – означава “де да знам”. 


ДДЗ кой е измислил тази нова граматика, но вкъщи имам двама нейни последователи  - дъщеря  и син. Също като учениците на Кирил и Методий навремето, сега моите двама фейсбукари разпространяват новата писменост из социалните мрежи. Там намират стотици последователи на тяхната възраст и виртуалните мрежи оплитат в мрежата си все повече пишещи на модерния език.


Пишат на модерен език, а ние се питаме: какво става с грамотността на младите?


Но преди да се питаме за грамотността на младите, да видим колко сме грамотни ние, останалите?


Грамотна ли е журналистката, която казва по радиото “в ливадите вече се виждат първите стада щъркели”... Милата, за нея щъркелите са движат на стада, сигурно пък говедата летят на ята. 


А какво да кажем за нейните колеги от вестниците, които обръщат нарочно българския словоред и пишат заглавия като “Крадец залавя полицията”, че да се чудиш кой кого залавя... Или пък ни съобщават, че ”илачите” поскъпват Защо илачите? Нали си има българската дума  лекарства? Когато влезем в аптека, ние лекарства ли купуваме или илачи?


По-грамотни ли стават онези, които използват английски думи, вместо нашите, български? Вече всички масово “стартират” и “финализират”, вместо простичко да  “започват” и да “свършват”. Утре очаквам младеж да предложи на девойка:”Преди време стартирахме една съвместна инициатива, която вече можем да финализираме в гражданското” – и това да е предложение за брак.    


Каква е грамотността на онази наша кандидатка за еврокомисар , която казваше “преценям” и “оценям”, вместо правилното “преценявам” и “оценявам”? 


Грамотни ли са българските депутати, когато говорят:”днес в пленарна зала гласувахме” или “на правна комисия решихме...” А правилното е да се членува: в пленарнаТА зала, в правнаТА комисия... – тъй като няма две пленарни зали и две правни комисии...


Заслушайте се в говора на нашите политически мъже и жени - те масово мекат: “ще ходиМЕ”, “ще направиМЕ”, “ще изработиМЕ”... А правилното е: ще ходим, ще направим, ще изработим...


От доста години се боря с дразнещите съкращения в езика ни – грамотен ли е чиновникът, измислил съкращението МБАЛ, с което наричат болниците? Означава Многопрофилна болница за активно лечение ... Активно лечение, сякаш някой от нас иска да го лекуват пасивно. Ухото на чиновника не може да улови, че в съкращението МБАЛ има  не особено приятен, ругателен нюанс, навеждащ на мисли и за качеството на здравеопазването... 


Боря се с писано слово да променя и името на едно софийско училище. То се нарича 31-во СУЧЕМ “Иван Вазов”. Това СУЧЕМ означава Средно Училище за Чужди Езици  и Мениджмънт... Наглед нормално. Но не и на слух, как ви звучи: СУЧЕМ “Иван Вазов”? Човек се пита: какви учат там – някакви бозайници, които сучат от Патриарха на българската литература? Или пък  тарикати, които въртят  и сучат нещо да изсмучат от творчеството на Иван Вазов?


Над десет пъти съм писал в разни вестници да се промени името на 31-во столично училище, даже предлагах на директора да му помогна – ще измисля друго съкращение, което да означава същото, но няма да дразни ухото. Никакъв отговор – аз си пиша, СУЧЕМ си върви и продължава да суче.


Довечера ще гледате по телевизията връчването на театралните награди “Аскеер”. Церемонията се провежда от години, носители на наградата са големи български творци – артисти, режисьори, писатели. Как пък нито един от тях не каза, че е против това “Аскеер”. Защото “Аскер” означава турска войска. Схващам пародията с американските награди “Оскар”, но не я приемам, защото ме връща назад в историята  - от “аскера” българите нищо добро не са видели. Хайде “Аскер” да си кръщават наградите в Турция , а ние у нас да си търсим българските думи!


Да си обичаме думите, това е моят призив, приятели млади и стари! Нашите думи да ценим, българските - да не  ги дъвчем нелепо, да не ги съкращаваме грозно, да не ги заменяме с чужди, когато не се налага.


Към това ви призовавам днес, в Деня на българската писменост, като  човек, който цял живот работи с думите. Нашият език е нашият късмет,  нека не го изтъркваме със стотинка като талон от лотарията – по-добър няма да ни се падне!


Михаил Вешим


Ботевград


24 май 2016