НАЦИОНАЛЕН ТУРИСТИЧЕСКИ ПОХОД
„ПО СТЪПКИТЕ НА БЕНКОВСКИ”
140-години от гибелта на Георги Бенковски
Организиран от Българска федерация по туризъм – гр. София,
с водач на похода Кати Дочева и спасител Илия Василев от сдружение „Клуб туризъм и екология – 2001” гр. Етрополе.


Походът е пет дневен от 21 до 25 май 2016г. и се изминават над 85 км.
Тръгнахме от величавия град Панагюрище с поднасяне на венец на паметника на Априлската епопея. Изкачихме връх „Лисец”, от който връх Бенковски и неговите останали /70-75/ четници гледали, как гори Панагюпище и околностите опожарени от турците. Тук Бенковски изрича думите – „В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее”.
Слизайки в село Петрич, посетихме картинната галерия посветена на Априлската епопея. Оттам се отправихме към Стара планина, прекосихме връх „Баба”, „Дебели рът” и слязохме в местността „Стайков дол”. С едноминутно мълчание участниците на похода поднесохме букет от горски цветя  на паметника на шестимата загинали четници убити при турската засада. Преминахме м. „Правешките ливади” – тук е станала втората турска  засада в Етрополска Стара планина. Убити са повече от  15 четници. Убит е и секретаря на четата на Тодор Белопитов – залавят кореспонденцията и архива на въстанието, протокола от Оборище и Кървавото писмо. На следващия ден преминахме м. „Златичора” с. Ямна  и се изкачихме до м. „Остриля” над  с. Черни вит. Тук четниците измъчени от студ, гладни и ранени се прброяват. „Пет дни из планината  около 30 жертви! Още пет и ний ще свършим окончателно! Бенковски от ден на ден губеше своята сила и кураж....”/З. Ст./ Тук Бенковски казва: „Аз, Гаврил Хлътев от Копоривщица”. Тук се разпуска четата и конете, разхвърля се оръжието и се скриват знамената в хралупи. С Бенковски остават Захари Стоянов, отец Кирил и Стефчо Делматинеца. Тук срещат и дядо Нею Крачунов, който ги храни и ги укрива в пещерата, която  по късно носи името на Бенковски.
Посетихме пещерата и слязохме на паметника на Нею Крачунов, прекосихме м. „Боатин” и слязохме на лобното място на м.”Костина”, там където дядо Вълю предателя ги повежда към зловещото мостче.
Слово за туристическият поход  направи Кати Дочева  в организираното от община Тетевен мероприятие на величавия паметник на войводата Бенковски в местността „Костина”.


Минаха години. Векове ще минат.
Хора се раждат, живеят и гинат.
Забрава ще носи времето далечно,
Но не ще залезе едно име вечно,
В Копривщица славна искрата си скрило.
В Оборище в клетва сърцато скрило,
светнало в душата робска като фар.
Над земята страдална пламнало в пожар.
за да знаем днеска да любим и мразим,
земята поена с кръв им да пазим,
за да помним вечно техните завети
Името Бенковски свети и ще свети.


Текст и снимки: Кати Дочева