В края на миналата година се навършиха 110 години от смъртта на Архимандрит  Хрисант, за което писахме тогава.
Днешният Петровден се оказа подходящ за откриване на паметна плоча на гроба му, което стана с панахида, отслужена от Н.в.п. Ловчанският митрополит Гавриил, в съслужие с игумена на манастира Емил и отец Борис.
Напълно обновен е и интериора около гроба на Архимандрит Хрисант. За основен строителен материал е използван гранита, което е не само красиво като изработка, но и остава вечно във времето.
След панахидата, основният инициатор и организатор за подобряване състоянието на гроба на Архимандрит  Хрисант и за днешното събитие Петко Величков разказа за живота и сътвореното от архимандрита: участие в учредения от Васил Левски в Етрополе ТРК, приятел и сподвижник на Тодор Пеев, строител на днешния храм към манастира и инициатор за съхранението на ръкописите от всички манастири в страната.
„Днес, пред новоизградения гроб на Архимандрит Хрисант, пред освежения и реставриран храм „Св.Троица”, чийто основен дарител е Емил Димитров, в присъствието на дарители, етрополци и гости, които пазят и пропагандират забележителната история на Етрополе, искам да благодаря на проф. д-р Цоло Вутов и на всички дарители, които се отзоваха на призива за изграждане на този гроб...
Позволете ми да благодаря за оказаната ни подкрепа от кмета Димитър Димитров и заместник-кмета Стефан Борисов” – каза още в своето слово Петко Величков.
След него проф. Боряна Христова говори повече за историческото стоене на Етрополския манастир във времето и заслугите му за развитието на българското книжовно слово през вековете.
Гости: Димитър Димитров – кмет на Етрополе и неговите заместници Стефан Борисов и Росица Христова, Мариана Драганска - секретар на Общината, Росица Иванова – главен инспектор „ПКВ”, проф. Боряна  Христова – бивш директор на Народната библиотека „Св.св. Кирил и методий”, Любомир Юруков – главен редактор на сп. „Минало”, Иван Иванов – директор на Музея в Пирдоп, общински съветници, служители в Общинска администрация, Диана Марини - експерт „Връзки с обществеността“ в „Геотехмин“ ООД.
Спонсорите: основен спонсор е проф. д-р Цоло Вутов, Иван Павлов – вторият по количеството  дарени средства, 9 общински съветника – 6 от БСП и 3 от другите групи.
Накрая Петко Величков удостои с почтна грамота всички, които имат отношение към днешното събитие. Грамотата за проф. д-р Цоло Вутов получи Диана Марини - експерт „Връзки с обществеността“ в „Геотехмин“ ООД.  Пред паметната плоча бяха поставени цветя от Геотехмин, общинското ръководство и граждани.


Да си спомним още един път за Архимандрит Хисант: 
Архимандрит  Хрисант се смята за строител на църквата” Св. Троица” в манастира „Варовитец” над Етрополе, като животът му е отдаден в служба на Бог и на българския род.
Животът – това не са безполезно отминалите години,  а онези изпълнени с творчество и те са, които заслужават да се помнят.
На 22.12.2015 г се навършиха 110 г от смърта му.
Роден е с мирското име Христо Недялков Узунов  в с. Поповци  Тревненско на 19.12.1833 г., а умира на 72 г., като игумен на етрополския манастир “Варовитец” на 22.12.1905 г., където е погребан.
През 1848 г. става инок в Мъглижкия манастир с духовен отец Викентий. Първоначално двамата служат в Келифаревския м-р, а от там отиват в Черепишкия м-р до 1855 г. По настояване на двамата етрополски първенци Павел Панчов и Йото Даскалски са доведени във “Варовитец”, който тогава е без игумен и дядо Викентий е избран за игумен.
Старата църква на манастира е била пропукана и имало голяма опасност да се срути върху богомолците и трябвало да се изгради нова на нейно място.  За целта е издействан султански ферман и в 1858 г. старата църква е съборена и със събрани средства от еснавските сдружения и на цялото етрополско население  е изградена сегашната  ”Св.Троица”, осветена от Ловчанския митрополит Иларион.
Отговорен за строежа на новата църква е младия Христо, с която задача се справя блестящо. В 1862 г. той е постриган от йеромонах хаджи Поликарп за монах и приема духовното име Хрисант. Чак на 25.12.1873 г.  е ръкоположен за дякон, а  през януари 1874 г. е ръкоположен от ловчанския митрополит за йеромонах и веднага за архимандрит.
Прочува се като народен лечител. Като човек е бил безстрашен, прави тайно скривалище в м-ра, където се е укривал Апостолът на свободата Васил Левски. Още с образуването на етрополския Таен Революционен Комитет става негов член .
На 23.10.1877 г.  той, заедно с 12 видни етрополци, са арестувани от турците. Бит и малтретиран е откаран в зандана в София. Освобождават го в края на декември 1877 г. и пристига в Етрополе на 14.01.1878 г. на Василов ден.
Макар да не е роден в Етрополе целият му съзнателен живот е свързан с духовната обител в м-ра “Варовитец”, с етрополската интилигенция.
Дори само издигането на този прекрасен храм да е негово дело, той е заслужил голямото уважение на интелигентната ни общественост, но има един факт който го издига на национална висота.
В ранната пролет на 1896 г. игуменът Хрисант съобщава писмено в Ловчанската  митрополия за наличието в манастира на ценни църковни ръкописи от Етрополската  Калиграфска Книжовна Школа. Предлага да бъдат заменени тези ценни ръкописи с печатни такива, а оригиналите да се съхранят.
Ловчанската митрополия отправя същото предложение с писмо 873 от 20.04.1896 г. до Св. Синод. На заседание  на 01.06.1896 г.  Св. Синод издава окръжно 932 до митрополитите и игумените на Ставропигиалните манастири да се издирят и предадат на Синодалната библиотека старите ръкописни църковни книги и да се заменят с печатни.
Така дядо Хрисант става инициатор за спасяване и съхраняване на старите ценни ръкописи. Самият той още същата година предава в Синодалната библиотека 12 минея и едно евангелие.


Бързеите на времето отнасят всичко и го превръщат в минало. Остава само сътвореното,  писаното слово или легендите, които да ни напомнят за миналото, че това е история.  Съхранението на историята е съхранение на българския род.
Гражданският комитет “Етрополе – европейско минало и бъдеще” ознаменува през 2005 г. 100 г. от смъртта на архимандрит Хрисант с изработване на скромна  паметна плоча като малък жест към неговото голямо дело. Длъжници сме към паметта на архимандрит Хрисант за оформяне на гроба му до църквата на манастира.
На 20.06.2015 г., по инициатива на Петко Величков – зам.- председател на Гражданския комитет и с пълното съдействие на Етрополската община, беше отслужена панахида на гроба по случай 110 години от смърта  на архимандрит Хрисант.


Днес беше осъществена и втората идея на Гражданския комитет, да се открие тази плоча, която да напомня на поколенията за големия родолюбец Архимандрит Хрисант.
Поклон пред паметта му!