Един от любопитните въпроси, който засега няма еднозначен и категоричен отговор, е как бил отопляван вторият етаж? Откритите отухлени глинени первази от жилищата в ранновизантийската крепост в с. Дичин, Великотърновско, подсказват използването на открити огнища. В насипите на сградите от крепостта при Якоруда са открити тухли, което не изключва последните да са използвани за изграждането на печки на втория етаж или като подово покритие върху дъсчения под. През юли 2016 г. в насипа на едно от помещенията на сградата, екипът от НИМ откри фрагменти от висок глинен съд, чиято основа е кух, обърнат пресечен конус, който преминава в цилиндрична шийка, снабдена с три дръжки и завършва с разлата полусфера с диаметър 55-60 см. Формата и етнографските паралели подсказват използването му като жарник, т.е. мангал за отоплението на помещението. Глинени жарници (мангали), но с по-различна форма, са известни още от бронзовата епоха. През късната античност от територията на българските земи са познати по-скоро метални жарници. През периода на Първото българско царство отоплението в полувкопаните жилища е чрез огнища или градени каменни печки. Няма данни за запазени глинени жарници от времето на Второто българско царство. Примерите от ХVІІІ-ХІХ в. сочат, че тяхното използване е по-рядко в сравнение с металните. Интересната находка е във фрагментарно състояние и предстои нейната консервация, проучване и евентуално експониране в Националния исторически музей. Друга впечатляваща находка са два, напълно запазени, питоси /големи глинени съдове за съхранение на зърно/, открити в съседното помещение на същата сграда. В перспектива пред екипа стои и въпросът за изясняване на южната фортификационна линия – уточняване на датировката, откриването на втората порта или на още една кула, фланкираща подхода към крепостта.