Днес почетоха паметта на избитите преди 73 години в м.Сухата река край Етрополе
 
Годината е 1944 година, разстреляните са Панчо Димитров Геровски от Трудовец, Атанас Петков Николов от Трудовец, Александър Стоянов Иков от Трудовец, Никола Йотов Драганов от Трудовец, Никола Василев Радев от Трудовец, Ангел Ст. Коцев от Правешка Лъкавица, Йордан Василев от Правешка Лъкавица, Петко Ценков Груев от Разлив, Васил Ценков Груев от Разлив, Никола Лазаров от Разлив, Илия Иванов Шопов от Литаково и Иван П. Люташки от Литаково,  лобното им място е в м. Сухата река, не далеко от Етрополе, на 100 метра в ляво по пътя за Бойковец.
От тях 9 са разстреляни на 3 май, а 3 – на 9 май 1944 година. Сред тях е имало и жена с дете, чието име и до днес не е известно. Знае се, че на детето главата е разбита в един бук до мясотото на разстрела. Като ирония на съдбата, лобното място днес беше очертано от слънчев лъч, като напомняне към живите за онези жестоки времена, когато и тези хора са загинали за един по-добър свят. /Виж снимките/. В борбата срещу монархо-фашизма в България. Колкото и да се спори имало ли е фашизъм в България, станалото  в това дере не подсказва хората да са живели тогава в мир и съгласие.   


Днес, 2 май, малцината роднини, близки и съратници на избитите без съд и присъда от Ботевград, Новачене и Тредовец дойдоха отново, както се прави от години, да почетат паметта на избитите. Пълно възпроизвеждане на тогавашните събития направи Чавдар Крачунов – председател на БАС в Етрополе.
За избитите без съд и присъда и най-вече за съдбата на безименната жена и нейното дете, говори Героги Гергинов – председател на БАС в Ботевград.
До плочата с имената на загиналите бяха поставени свежи планински цветя.
С едноминутно мълчание и падане на колене беше почетена тяхната памет.


След церемонията по полагане на цветята, бай Никола Овчаров разказа свои спомени от онези събития.
Заедно със свой съселянин от Бойковец, където е бил аргатин на свои близки, отишли с каруца в Етрополе да получат полагащото им се с купон брашно. Бил е 15-годишно хлапе.
На връщане, не далеч от лобното място, ги спира полицейски пост. Полицаите не повярвали на твърденията на двамата бойковчани, че са ходили в Етрополе за брашно и се прибират у дома. Твърдели, че карат брашното за „шумкарите”, т.е. за партизаните и макар да било на мръкване, полицаите ги арестували и ги закарали в Етрополския участък.
„След като ни разпитаха, разказва бай Кольо, ни затвориха в една от мазите на съседното училище. /Днешното ОУ „Христо Ботев”/. Тъкмо бяхма заспали и се вдигна голям шум. При нас вкараха десетина навързани мъже, между които няколко млади хора. На другия ден нас ни пуснаха, а след няколко дни разбрахме, че онези мъже са застреляни на това място, където бяхме днес”. 
Как да се забравят такива неща, след като има все още живи свидетели на тогавашната жестоката борба, която не е престанала и до днес?
Една почти 100-годишна гражданска война, както я нарече акад. Георги Марков, започнала наскоро след Освобождението от турците, та до ден днешен.