В навечерието на най-българския празник – 24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост, в Ботевград бяха представени две поетични книги – „Кехлибарената стая” на Симеон Ангелов – заместник председател на Дружеството на литературните творци „Стамен Панчев”, и „Нестинарка” на Мария Кацарска – член на дружеството. Подбрани стихове от тях звучаха във фоайето на читалище „Христо Ботев”, сред неповторимата атмосфера, създадена от картините на гостуващата сборна изложба от Пловдив.


„Словото е най-ценният дар, с който сме надарени ние – човеците. Да, ние го приемаме като неизменна даденост, без която не можем в ежедневието си. Защото чрез него общуваме помежду си. Но аз си мисля, че то е нещо много повече от това. То е сетиво, което ни помага да възприемаме света, да го пречупваме през себе си и да го споделяме с другите във времето и пространството. Е, учените едва ли ще се съгласят с мен, но поетите, съм сигурна. Защото нашите други сетива само ни казват, че живеят, а какво чувстваме, живеейки – това ни разказват поетите. Неразбираемо как, но те винаги улавят какво ни боли, какво ни радва и какво ни дели във времето, в което живеем. Те са резоньорите на нашето време. Време, което други след нас ще окачествяват, но само ние ще извървели по въглените на жаравата”, каза при представянето на книгите Стефка Граматикова – председател на Дружеството на литературните творци „Стамен Панчев”.


Избрани творби от двете стихосбирки прозвучаха в изпълнение на Цветелина Пенева, Поля Дишкова и Николай Найденов. Поетичните творби бяха разделени в три цикъла. В първия главен герой бе образът на живота. Животът в неговата многостранност и противоречивост винаги е обект на размисли от страна на поетите. За Мария животът е река и често в нея има много подводни камъни, но те не могат да ни повалят, защото имаме корени. За Симеон пък животът е борба, от която няма как да се откажем. 


Втората сюжетна линия представи душата на поета, а третата  - любовта, без която не можем.


Думата бе предоставена и на двамата автори. Мария Кацарска използва възможността да благодари на хората, допринесли и подкрепили издаването на нейната стихосбирка – Стефка Граматикова, Симеон Ангелов и на колегите си по перо, на кмета на село Врачеш Марин Бончовски, който уважи събитието с присъствието си. Тя благодари и за финансовата подкрепа на Българската федерация по бокс.


„И двете книги са плод на един душевен размисъл, който споделяме с Вас, за да се докоснете по-пълноценно до нашата душевност. Естествено, това не е всичко, което сме показали в стихосбирките, има достатъчно критика, достатъчно сарказъм, защото времето, в което живее е такова, че няма как да си затворим очите срещу недъзите на обществото като цяло и на отделни личности”, каза Симеон Ангелов и сподели защо е нерекъл книгата си „Кехлибарената стая”. „Моята „Кехлибарена стая” всъщност е моята лична духовна съкровищница, в която съхранявам тези произведения”, допълни той.


Симеон Ангелов благодари на общината, на Милена Христова – главен експерт „Култура” в общинската администрация, и на читалищното ръководство за това, че помогнаха за издаването и представянето на книгите, на семейството си  - за проявеното търпение, и на членовете на дружеството, които вече смята за част от своето семейство. 


Двамата автори прочетоха по едно стихотворение, което ще бъде публикувано в следващите им стихосбирки.


На финала на поетичната вечер зам.-кметът на Община Ботевград Борис Борисов връчи на Мария Кацарска и Симеон Ангелов по един поздравителен адрес от името на кмета Иван Гавалюгов.


„В навечерието на този наистина хубав български празник – 24 май, забелязвам, че културата в България и в нашата община е жива. Моят призив е значими културни събития да се случват през цялата година и без да има специални поводи за това. Защото едни народ, за да е материално богат, на първо място трябва да е духовно богат”,  каза в заключение Борис Борисов.