Проблемът у нас са лошите условия и липсата на високо ниво на обучение, казва призьорът в конкурса "Млад медик"

Д-р Петър Чипев е сред призьорите в категорията "Специализант" в кампанията на на вестник "Стандарт" и Българския лекарски съюз "Млад медик 2017". Д-р Чипев е на 29 г., през 2012 г. завършва медицина с отличие в МУ-София. През 2013 г. започва специализация по пневмология и фтизиатрия във Военномедицинска академия-София. Паралелно с това работи като сомнолог в Центъра за белодробни болести и медицина на съня InSpiro, преди това е трупал опит и в Лабораторията за изследване на съня в ДКЦ "Д-р И. С. Грийнберг"- Младост. Д-р Чипев има сертификат за "европейски сомнолог, специалист по медицина на съня". Автор е на 8 публикации в български списания и на глава в ръководството "ХОББ - в търсене на идентичност". Д-р Чипев е изнасял 3 презентации на научни медицински форуми.

- Д-р Чипев, защо избрахте лекарската професия?
- Когато трябваше да избера какво да работя, въобще не съм си представял това, което в момента правя - както в положителния, така и в отрицателния смисъл. Исках да уча нещо, което да ми позволява да чета много, да се правят рационални решения на базата на някаква логика. И до ден днешен продължавам да уча ежедневно и да чета. Впоследствие ми стана доста лично като професия и като призвание. В момента не мога да си представя, че мога да правя нещо друго. Баща ми е доктор, но не това ме е насочило да уча медицина. На тези години човек не може да придобие реална представа, ако някой не го насочи. Мен не ме е насочвал никой.
- Кой ви насочи към специалността?
- Колеги от ВМА, където специализирам в момента при проф. Костов, д-р Шишков. Представиха ми тази специалност по такъв начин, че да искам да я уча. Иначе имам интерес към вътрешните болести и до последно исках да ставам психиатър. Баща ми е пулмолог, но не той ме е насочил. Той ме свърза с колегите от ВМА, там ходих на стажове доброволно и ми стана интересно. Затова впоследствие реших да специализирам пулмология.
- Освен пулмолог, сте и сомнолог, като че ли тази специалност не е популярна у нас?
- Това е много популярно на Запад - в Щатите, в Италия, в западноевропейските страни. Много хора има проблеми със съня и там се изучава като отделна специалност. Пулмолози и невролози най-вече работят, защото най-често срещаните проблеми, свързани със съня, са дихателни и неврологични. От колеги съм се запалил и съм ходил още преди да започна да работя доброволно, да правя изследвания. Впоследствие ходих и на курсове.
- Какво най-често преживява у нас младият лекар в началото на кариерата си?
- Мога да съдя най-вече по себе си. Срещам недоверие от страна на своите по-възрастни колеги, както и от своите пациенти. Това отношение създава известен дистрес, защото

младостта не означава задължително, че си неспособен

Освен че административната част, която се налага от Здравната каса, е доста необичайна. Влизаш в една среда, в която трябва да пишеш пътеки, да внимаваш за различните елементи от лечението и практиката. Това също създава дискомфорт.
- Смятате ли, че тези клинични пътеки трябва да отпаднат, за да се улесни работата и на лекаря, и на пациента?
- Не знам каква реформа трябва да се направи. За мен начинът, по който се работи в момента, в никакъв случай не е функционален. То е очевидно. Не знам дали трябва да отпаднат или трябва да се променят, защото ограничават както лекарите, така и пациентите. А в случая здравната система трябва да облекчава и едните, и другите. Смятаме, че има доста финансови средства,

не е проблемът в недостига на пари, а в това, че не се разпределят както трябва

Както сега стоят нещата, клиничните пътеки по-скоро пречат.
- Следите ли здравните реформи? Какво според Вас трябва да се промени в системата?
- Трябва контрол. Не знам как да стане това, не съм в течение, не съм и политически ориентиран. За мен парите, които се вливат от страна на пациентите в Здравната каса и от Здравната каса - по болниците и лекарите, е просто един поток, който не се контролира по никакъв начин. Всеки гледа да облагодетелства по някакъв начин себе си и не се мисли за общата картинка. Съответно не се разпределят правилно средствата между здравните работници, не достигат пари за пациентите - оттам идва този проблем за здравната система. Но как трябва да се реши - не знам.
- Какво е отношението към специализантите във вашата клиника?
- Специално в нашата болница и в нашата клиника - можем да се похвалим с едно добро отношение от страна на ръководството на болницата. Имаме свобода да работим, да вършим всичко, което ни е интересно. Подпомагат ни с обучение както в България, така и извън страната.
- Вие лично ще останете ли да лекувате в България?
- Аз имам моя лична практика вече, мога и искам да остана в България. Това, което бих направил, евентуално, е

да отида да поработя някъде с цел да натрупам опит и в тези специалности

които искам по-тясно да специализирам. Защото в България няма нито лаборатория за съня, нито клиника за съня. Или да практикувам инвазивна вентилация. Ако имам възможност да замина, бих се върнал после тук, за да приложа в България това, което съм научил, доколкото имам възможност финансово да го направя тук. Смятам, че това би било много по-ценно в България, отколкото на Запад, защото там проблемите вече са решени. Тук има много проблеми, които трябва да се решават и ние бихме били най-ценни тук.
- Какво може да върне емигриралите млади специалисти обратно?
- За мен това е

промяната в отношението към лекарите, промяна в системата

Аз лично съм голям противник на това, което постоянно се тиражира - за недостатъчното финансиране, за ниските заплати. Не мисля, че водещата причина е това, че лекарите не получават достатъчно пари и затова емигрират. Причината, според мен, са самите условия на живот, условия на здравеопзване, отношение на колеги и условия в самите болници. Много от водещите наши специалисти са излизали някъде в чужбина, за да бъдат това, което са. В България всъщност човек няма къде да се обучава на високо ниво. Лекарите израстват с тази идея, че тук не могат да получат адекватно обучение.
- Може ли да се каже, че заплатите на специализантите са добри?
- Моята брутна заплата във ВМА, която е както на всички специализанти по Наредба 34 за минималните заплати, е

по-висока дори от заплатата на моя ръководител

- доц. Енчева, която е лекар с две специалности и е специалист на световно ниво. Което смятам, че не ми дава основания да се оплаквам.
- Има ли място за Хипократовата клетва в работата на един млад лекар?
- Да, естествено. Човек трябва да е морален, за да може да практикува.
- Ако вие бяхте на място на управляващите здравната система, какво бихте направили за младите лекари?
- Аз имам някаква медицинска практика и не съм мислил да управлявам здравната система.

- Според една статистика средната продължителност на живота на българина е с 6 г. по-малка от тази в останалите държави. Как гледате на тази статистика?
- Не знам точно откъде е извадена статистиката. Със сигурност обаче се дължи на много неща. Със сигурност всеки може да каже -здравната ни система не е добра, но истината е, че

и начинът ни на живот не е здравословен

и хората - дали от бедност, дали от лоши навици - не се хранят добре, не си обръщат достатъчно внимание, не спортуват достатъчно. Естествено, вината не е само в самите хора, вината е в системата, в държавата. Много фактори са.
- Какво бихте пожелали на вашите пациенти?
- Да имат лично отношение към своето здраве. Не е достатъчно да отидеш на лекар, за да стане по-добре. Трябва и сам да знаеш какво трябва да направиш, за да бъдеш по-здрав. Ако мога да отправя един апел към пациентите - да бъдат по-активни в изискванията си към държавата за по-добро здравеопазване, защото тези тенденции, които се оформят, те са до голяма степен поради това, че никой не излиза на протести заради здравето си. Да кажат: искаме повече права за нас, по-добро здравеопазване. Човек трябва да е по-активен по отношение на собственото си здраве.