Днес честваме народните будители. Жителите на Етрополе имат пълното право да се гордеят, че наш съгражданин е един от първите будители на България.
Думата ми е за Тодор Пеев. Той е един от основателите и вторият човек в ръководството на Българското книжовно дружество – днешната Българска академия на науките.
Като деловодител на Дружеството допринася за преудоляване на кризата около съществуването му.
„През критичната за Дружеството 1873 г. Дринов се надява, че “това толкова потребно за народа учреждение” ще продължи да съществува и работи. Неговите надежди се съживяват, когато съратникът на Левски Тодор Пеев поема ръководството на дружествените работи. Дринов държи постоянно връзка с него и го насърчава в усилията му да запази и укрепи Дружеството.” /Цитат от Доклад, посветен на 170-годишнината  от рождението на проф. Марин Дринов, изнесен на Международен научен симпозиум – Панагюрище, 20 окт. 2008 г./
Виж „Проф. Марин Дринов и Българското книжовно дружество /днес БАН/. Документи”  
Което и става, прераснало по-късно в Акадамия на науката, на практика Българското книжовно дружество го има и до днес.


Кратки биографични данни:
Тодор Пеев е деец на българското национално-освободителното движение, журналист и драматург. Член, а впоследстие и деловодител на Българското книжовно дружество. Тодор Пеев е роден през 1842 г. в гр. Етрополе. Първоначално учи в родния си град, след това в Ловеч и София, а през 1863–1865 г. във френския колеж (Цариград). След завършването му работи като главен учител в Силистра, Кюстендил и Етрополе.
В Етрополе съдейства за откриването на девическо училище и на читалище „Напредък“.
След Освобождението заема редица важни административни длъжности : окръжен началник на Златишко, Кюстендилско, Варненско, Плевенско и Свищовско, окръжен управител във Варна (1899) и търговски агент в Скопие (1899-1901). Член на Българското книжовно дружество. Автор е на ценни мемоари и на пиесата „Фудулеску, прокопцаният зет на хаджи Стефания“.
Той е деец на българското националноосвободително движение, учител, журналист, публицист, фейлетонист, драматург, мемоарист и преводач. Издател на в. "Възраждане" в Браила. Член и деловодител на Българското книжовно дружество.
В края на 1864 г. е назначен за главен учител в Силистра. Той обогатява обучението в града с нови предмети и обръща особено внимание на девическото образование. Отваря училища и в селата, съставя им програми, обучава по-будни местни младежи за учители. Силистренци се дивят на надписите, окачени по стените на училището: “Ако си любоучен, ще си учен”, "Всяко нещо на мястото си", "На учението корените са горчиви, но плодовете са сладки" и др.
Разочарован от следосвобожденската действителност се самоубива на 26 юли 1904 г. в София.


Историята около създаване на паметника на Тодор Пеев в центъра на Етрополе:


По стечение на обстоятелствата, от 1980 г. до 1983 година бях заместник-председател на тогавашния Общински народен съвет. В ресора ми влизаше и културната дейност на Общината.
На едно от посещенията през 1983 година в Окръжния съвет по култура споделих идеята за създаване паметник на Тодор Пеев. Тогавашният отговорник за музикалния отдел Христо Христов посочи  към отговорника за паметниците на култура за окръга – Явор Михов с думите „Ето го човекът, който ще го направи!”.
Явор Михов прие идеята, като се ангажира с цялостната работа, от идейния проект до откриване на  паметника.
Предложението ми беше фигурата да е в цял ръст, на висок пиедестал, която да се откроява на фона на читалищната сграда. С бастуна в едната ръка, а в другата книга, като символ на литературно-просветната му дейност. Това го бях видял пред Дом-паметника Александър Стамболийски в София.
Идейният проект беше представен на тогавашния първи секретар на ОбК на БКП Иван Йотов. По негово решение паметникът има днешния вид.
Всички разходи по построяването са отпуснати целево от Комитета за култура. Седалището на финансовия отдел беше на ул. Софийска комуна № 1 в София.
Паралелно с изграждането на този паметник, работехме и по построяването на бюст-паметник на Никола Михайлов в Лопян.
От комитета за култура бяха финансирани и двата проекта.
Паметникът на Тодор Пеев е открит на 21 декември 1984 година от министъра на отбраната арм. ген. Добри Джуров.
Тъй като се бях преместил на работа в отдел Просвета към Общинския народен съвет в Ботевград, на откриването на паметника не съм присъствал. Не знам дали е присъствал и авторът Явор Михов.
Събитието по откриването е отбелязано във в-к Етрополски преглед, който се съхранява в Историческия музей.
С тези бележки по създаване на паметника не ангажирам сайта, затова нека се приемат като личен материал. 


Текст и снимка: Христо Христов