„Тук работих и живях, тук се родиха трите ми деца. За мен Ботевград не е просто част от кариерата  ми, а най-щастливият период от живота ми” – заяви проф. Живко Желев. Днес той изнесе лекция на тема „Тайните на водата” пред публика в Историческия музей.
Проф. Живко Желев е завършил специалност високи технологии в Гданската политехника в Полша.  Работил е в „Микроелектроника” в Ботевград, а след това  е бил е директор на звено “Наука и стратегия” в ДЗУ “Стара Загора”. В областта на нанотехнологиите работи вече 30 години. Част от патентите му са свързани със свойствата на водата да бъде носител на енергоинформация.
Всъщност преди половин век в Ботевград той работи с три вида вода – обикновена, йонизирана и вода под налягане, с която се извършва почистване на машините. И от тогава датира неговият интерес към тайните на водата.
„ Известно е, че някои извори помагат на здравето, а други - вредят. Петър Дънов, който е завършил и медицина, първи говори за съществуване на три вида вода - жива (астрална), мъртва (ментална) и божествена вода. Науката вече установи, че тези три вида се съдържат във всяка вода, независимо от други примеси и химикали. Тези три вида вода са свързани с различна организация на молекулите” – заяви проф. Желев.

„Божествената вода представлява обединени молекули в грозд или клъстер, затова се нарича от учените клъстерна вода.

Тя е съставена от стотици хиляди молекули, които са организирани чрез своите трептения и съдържат огромно количество енергоинформация. Клъстерната вода е част от човешката ДНК, обгражда я, пази я и предава информация в двете посоки. Дори и да умре живото същество, божествената вода остава в ДНК, например в костите. Костта може да е изложена на топлина в пустинята, но дори след 3000 години водата си стои и пази ДНК. Защо не се е изпарила, това е мистерия. В тези клъстери има и енергия, която се отделя при разлагане на водата. Получава се водород и кислород, който гори, дава енергия и след това пак става на вода” – заяви той.
 „В Центъра по изследване на биопсихофизичните феномени в човека експериментирахме и разяснихме тракийския ритуал “Орфеево винопиене” с копие от златния съд от най-голямото златно тракийско съкровище по нашите земи, Вълчитрънското. Ритуалът датира от 33 века, съхранен е до днес в християнството.

Ние правим този експеримент, като зареждаме водата с песните на Валя Балканска. Водата приема енергоинформацията от пеенето, зарежда се, а когато се смеси с виното, то усилва заряда, играе ролята на катализатор. Дори опитните енолози не могат да разберат, че има вода във виното, но веднага усещат, че виното с енергизирана вода е по-добро от това без нея” – сподели проф. Живко Желев.