Наближаваше Новата 1944 година. Пухкав сняг бе покрил земята и клоните на дърветата. На 18 декември в късния следобед зимната тишина беше разкъсана от изстрели на пушки, автомати, картечници.
В дома на Стойо и Виша Маринови от махала „Космата“ към с. Видраре се водеше кръвопролитно сражение между 10 партизани и около 150 полицаи и жандармеристи. Партизаните бяха от чета „Бачо Киро“ отряд „Чавдар“, приети от видния революционер Матьо Гергов от с. Джурово и от известния и безрезервно предания на комунистическите идеи Семко Михов от м. „Космата“. Двамата трябваше да осигурят прехрана на партизаните и да ги укриват през зимата. Два часа продължава героичното сражение, но партизаните отблъскват озверелите полицаи. При опит да бъде разкъсан огненият обръч на жандармеристите, загиват командирът на четата Йосиф Бенбасат (Бай Михал), партизаните Пею Кринчев и Александър Спасов, а по време на сраженията са простреляни ятаците Стойо и Виша Маринови. С настъпването на тъмнината седмина от партизаните успяват да разкъсат огнения обръч и да избягат. Веднага след това са запалени и изгорени къщата и всички стопански сгради на Стойо Маринов.
На 19 декември озверялата глутница от полицаи и жандармеристи продължава своето пъклено дело. Рано сутринта в нашия двор нахлуха около десетина души с насочени пушки и крясъци: „Излизай! Предай се“! Най-напред излезе татко, след него мама, след тях ние с братчето ми Васко и най-отзад дядо и баба. Когато баща ми с вдигнати ръце над главата стигна средата на двора, трима полицаи се нахвърлиха върху него, събориха го на земята и започнаха да го ритат с подкованите си ботуши.
Като видя окървавеното му лице, майка ми се хвърли да му помогне, но един от полицаите я удари с приклада на пушката си я повали на земята. Не след дълго със завързани ръце и окървавено лице го поведоха към смъртта и безсмъртието.
В това време в горния край на махалата бяха арестувани ятакът Цако Гергов и двамата му сина - Петър и Божко, а къщата и всички стопански сгради са запалени и изгорени до основи.
На 2 км от махала „Космата“ в махала „Кратуните“ към с. Осиковица друга група полицаи арестуват ятака Цветан Пешков, който остава в дома си 5-годишния си син Петьо, 28-годишната си съпруга Елена и 85-годишния си баща Пешко Цацов.
През следващите дни от селищата в района са арестувани и натикани в полицейските участъци около 100 ятаци, помагачи и комунисти. След 10-дневни разпити, изтезания и побоища са отделени 17 човека - най-образованите, най-верните на комунистическата идеология ятаци.
На 31 декември от полицейския участък в Ботевград са натоварени на камион и късно вечерта са откарани и разстреляни на Арабаконашкия проход в местността „Черният паметник“. На заснежената поляна изтича кръвта на Марко Проданов, Мария Гаврилова (Мичето), Александър Стоев, Матьо Гергов, Семко Михов, Вутьо Миков, Мико Лаков, Цоко Гергов, Цветан Пешков, Никола Михайлов, Григор Гошев, Цветан Янков, Дончо Тепавичаров, Григор Михайлов, Никола Цановски, Никола Петков, Александър Симеонов.
След 9-и септември 1944 г. тленните останки бяха пренесени в обща братска могила на височината над Етрополе. На братската могила се издига гранитен паметник. Всяка година на датата на тяхната гибел ние, признателните потомци и гражданите на Етрополе, полагаме свежи цветя. Този гранитен монумент за нас е нашият свещен храм, пред който изричаме нашата свята клетва за вярност към идеалите, за които те загинаха. /Проф. МИХО СЕМКОВ
 
 
Тези тежки спомени на едно тогава невръстно дете, сега проф. Михо Семков, свалихме от последния брой на в-к Жарава. Поводът е днешното, на 29 декември 2017 година, въспоменателно събрание на лобното място в м. Черния паметник”. Организатори са Общинските съвети на БСП и на БАС в Ботевград, Етрополе и Правец. 
Дойдоха представителни групи от Общините Ботевград, Правец и Етрополе. В своето слово Чавдар Крачунов – председател на ОбС на БАС в Етрополе, припомни за сетен път зловещата предновогодишна нощ на 31 декември 1943 година.
На 31 декември от полицейския участък в Ботевград са натоварени на камион и късно вечерта са откарани и разстреляни на Арабаконашкия проход в местността „Черният паметник“ Марко Проданов, Мария Гаврилова (Мичето), Александър Стоев, Матьо Гергов, Семко Михов, Вутьо Миков, Мико Лаков, Цоко Гергов, Цветан Пешков, Никола Михайлов, Григор Гошев, Цветан Янков, Дончо Тепавичаров, Григор Михайлов, Никола Цановски, Никола Петков, Александър Симеонов.
Техните имена са изписани не само на този паметик, но и на паметника-гробница в м. Звездата над Етрополе. Днес тяхната памет беше почетена с едноминутно мълчание и падане на колене, под звуците на траурен марш, изпълнен от Ботевградската духова музика.
Цветя бяха поставени от Общинските съвети на БАС в Ботевград и Етрополе, Общинските съвети на БСП в Ботевград, Етрополе и Правец, Основната партийна организация на БСП в с. Скравена, от роднини и близки на загиналите.
Цветята, които оставяме всяка година, са не само признание за тяхната саможертва, но и един своеобразен жалон към сърцата на бъдните поколения. Тежък спомен за хората, които загинаха в името на един по-добър и по-сраведлив свят. А дали е така днес?!