105 години от смъртта на поета и общественик Стамен Панчев

Завинаги в сърцата ни!

побликувайте стихотворението ,ако обичте,ще бъде интересно.

Сине мой, надежда скъпа моя,

радост в грижи, грижа в радостта,

може би последен ден е тоя,

в който те милува твой баща.

Аз отивам, за да се не върна,

дълг отечествен зове ме в бой,

може би не ще те веч прегърна,

теб не ще продумам, сине мой!



Сине мой, аз те благославям,

нека Бог закриля теб в света.

На теб сал един завет оставям –

свет завет на грижовен баща.

С него расти, възмъжавай, сине,

моето богатство ти е той,

с него татко ти не ще загине –

ще живее в тебе, сине мой!



Сине мой, живей със светлий спомен

на родинолюбците деди,

гражданин бъди ти всявга скромен,

честен в мисли и в дела бъди.

Вярвай в идеали благородни,

с тях окрилен в мирен труд ил в бой,

дай живота си за края родни –

българин бъди горд, сине мой!



Сине мой, надежда скъпа моя,

радост в грижи, грижа в радостта,

може би последен ден е тоя,

в който виждаш своя ти баща.

Аз отивам, за да се не върна,

дълг отечествен зове ме в бой –

дай да те целуна и прегърна,

може би за сетньо, сине мой!