Голям интерес предизвика днешната инициатива - Ден на жабешкото блато, с която община Ботевград цели да насочи вниманието към защитената местност „Мухалница”, в която се извършва най-голямата в света периодична миграция на Планинската жаба (Rana temporaria) в края на зимата. 


„Защитената местност „Мухалница” е нещо, с което сме уникални. И ние трябва така да направим, че да го представим по възможно най-добрия начин както на местна почва, така и в страната, дори в Европа, за да привлечем повече туристи и посетители в нашия град, които могат да научат и за другите забележителности тук. Идеята на този Ден е не само да разкажем за откриването на самата миграция и как се осъществява тя, но и да насочим вниманието на най-младите граждани на нашата община към природата, към проблемите на природата, към възможностите, които тя предоставя, към зависимостта ни от нея, към отношението, което би трябвало да проявяваме към нея”, каза кметът Иван Гавалюгов пред аудиторията в зала „Орханиец” на Исторически музей – Ботевград. Той обяви, че общината възнамерява да облагороди мястото около жабешкото блато, за да го направи по-привлекателно, разпознаваемо и предпочитано за отдих и разходка.  Кметът поздрави учениците за интереса към събитието и ги призова да бъдат любопитни и любознателни. 


Встъпителни думи отправи и Емилия Вачева – докторант в Националния природо-научен музей. „Планинската жаба у нас се среща високо в планините – обикновено при 1000 и 2000 метра, а в Ботевград, и конкретно в „Мухалница”, където се случва тази миграция, е на 360-370 метра надморска височина, т.е. жабите извървяват всяка година огромно разстояние от планината до блатото.  Те изминават 6, 7, и 10 км, та дори и повече, по река Зелинска до местността „Мухалница”. Преди точно 50 години доц. Владимир Бежков наблюдава тази миграция в Ботевградско и установява, че нейното присъствие тук е необичайно и че то трябва да има някакво научно обяснение. Той посвещава десетки години на изследването на този природен феномен”, обясни тя и предостави думата на доц. Бежков - зоолог, херпетолог, работил в Института по зоология към Българската академия на науките.


Изключително интересна и полезна информация поднесе ученият на многобройната публика, състевана предимно от ученици, гости от РИОСВ, представители на природозащитни организации и други.  Той разказа за своите  задълбочени изследвания, които доказват, че именно тук се осъществява най-дългата миграция на планинска жаба.  


„Доказахме, че всяка година всички планински жаби, които живеят в Било планина тръгват по потоците към блатото. Те се придвижват надолу по течението на Зелинска река и инстинктивно усещат мястото, където трябва да излязат от нея, за да достигнат блатото.След края на размножителния период жабите се връщат обратно към високите части на планината по сушата, изминавайки приблизително същото разстояние в обратна посока – 9.5 км. От оплодените яйца се излюпват попови лъжички, които метаморфозират в малки жабки. Те напускат блатото в периода края на април - средата май и тръгват към планината.Тази размножителна миграция е уникална за вида и е сред най-дългите известни миграции в света на земноводните. Обяснението е следното: Планинската жаба живее само в Европа – от испанските планини до планината Урал. Тази жаба е много студенолюбива. В Европа тя живее на север и на ниски места, а в България – в планините. Преди 10 – 20 хил. години тук е бил Ледниковият период, климатът е бил много по-студен – от 4 до 6 градуса, отколкото е сега. Климатът на Ботевград е бил приблизително като на Боровец, на Витиня – като на връх Мусала, а на връх Мусала – като на Монблан. Планинската жаба е живяла на ниски места. Преди 8000 год. започва едно затопляне на климата и тя се качва в планините. В България тя започва да живее в езерата в Рила, Пирин, във витошките торфища и т.н.  Само че тази популация, която е била в местността „Мухалница” около Ботевград, е имала лош късмет да се качи в една планина – Било, в която няма нито едно блато, мочурище и торфище. Затова тя е принудена, когато настъпи размножителният период, да се връща в родното блато, обясни доц. Бежков. - Успяхме да докажем, че жабите отиват и се връщат. Но как всъщност се ориентират  по пътя към блатото и обратно – отговор на този въпрос все още няма”, допълни той.


От името на Община Ботевград кметът Иван Гавалюгов връчи на доц. Владимир Бежков грамота за неговия дългогодишен научно-изследователски труд, посветен на миграцията на Планинската жаба в местността „Мухалница”.  


Съществен принос за популяризиране на природния феномен, както и обявяването на местността за защитена, има и покойният вече Никола Близнаков – учител по биология, дългогодишен директор на местната гимназия. 


Програмата на общината по повод Деня на жабешкото блато бе изпълнена с различни прояви – забавни тематични игри, състезания, изложби на снимки, рисунки и апликации, които се проведоха в зала "Арена Ботевград". В тях взеха участие малчугани от детските градини и ученици от училищата от Ботевград и селата.