Инициативата на Народно читалище „Христо Ботев” и Кабелна телевизия „Ботевград” -  „Отново в Ботевград”, ни срещна с две наши съгражданки, които живеят и работят извън родния град -  Цветана Кръстева – журналист, и Невена Дишлиева – преводач, редактор и собственик на издателство ICU. Срещата с тях се състоя вчера в малкия салон на читалище „Христо Ботев”. Тя бе изключително вълнуваща и за двете жени, защото ги върна към корените им. За публиката, докосването до личния свят на успелите ботевградчанки, постигнали мечтите си, също бе наситено с положителни емоции. Затова и времето, отредено за срещата, премина някак бързо, неусетно.


Приятелките от детинство впечатлиха аудиторията със своята откровеност и позициите си по наболели въпроси, които вълнуват обществеността в момента, като например как се разпространяват фалшивите новини и вредата от тях, мястото на книгата в постиндустриалното общество и други. Те разкриха част от себе си чрез въпросите, които си задаваха една на друга. 


„Завърших това, което исках – журналистика, и го работя оттогава. Имала съм големия късмет, като си помечтая нещо, поне в професионалната сфера, и то да ми се сбъдне. Мечтаех си да стана журналист - международник, мечтаех си да се занимавам с Русия и да работя на терен в Русия, което за мен беше много важно, защото за един журналист е важен допирът, досегът с конкретните хора, участници в събитията, а не просто, както много често се прави в България в международната журналистика, тя да се превежда”, сподели Цветана Кръстева. В хода на срещата тя разказа, че интересът й към Русия е предизвикан от кадри по BBC за преврата срещу Горбачов. Тогава е била студентка в първи курс.  


Впоследствие се сбъдва и мечтата й да работи в голяма медия, каквото е Българската национална телевизия. Според нея тя една от малкото телевизии, където могат да се видят по-различни новини и публицистика с по-широк спектър. 


Словото е в основата и на дейността, с която се занимава Невена Дишлиева. „Заниманията с книгите са ми давали голяма част от потребностите, духовни, всякакви. И така, като натрупах известен опит, може би 15 или повече години работа с различни издателства, реших, че ми е важно да не се съобразявам с чуждия вкус, и колкото и да ми е трудно, да правя книги, които не мога да си представя, че няма да ги има на български език. Защото за моето издателство е важно не просто да направиш един хартиен продукт, а да бъде такъв, който ще те развълнува”, сподели издателката. 


„Понеже съм оптимист, според мен ценностите не могат просто така да умрат с времето. Мисля си, че е въпрос на подход и на представяне на книгата така, че да бъде атрактивна и за по-млада аудитория, това каза Невена Дишлиева в отговор на въпрос на Цветана Кръстева – как вижда книгата в постиндустриалното общество. – Просто е въпрос на неназидателно напомняне, че четеното отворя прозорци и врати, а че всъщност е най-естественото и достъпно нещо, което можеш да направиш за себе си. За да бъдем в крак с днешното време и с това, че децата ни са на телефоните през цялото време, нашето издателство предприехме една такава стратегия – да се опитваме да представяме книгите чрез много активно дигитално рекламиране. Правим интервюта с автори, правим представяния на книги на принципа на кратки филмчета, с които ни зарибяват да отидем на кино. Извън България вече от десетина години има такава практика, но у нас все още не е утвърдена”, разказа още Невена Дишлиева. За публиката в малкия салон на читалището тя бе подготвила кратко филмче, което илюстрира как в днешно време може да се стигне до по-голяма и по-млада аудитория. 


В края на срещата стана дума за проекта, в който участват нашите съгражданки – книгата „Бащите не си отиват”. Тя е създадена по идея на Невена Дишлиева. Книгата е събрала историите на 24 бащи. Интервютата с авторите на книгата са записани също от ботевградчанка – Деси Микова. Колаж от интервютата бе показан на срещата в Ботевград.


„Тези разкази са ми в главата, те някак си се самонаписаха. Можеш да ми дадеш, когато поискаш, в какъвто искаш момент, един бял лист и аз мога да седна и да напиша разказ за баща ми. 


Има приятели, които казват: „Няма да седна да я чета тази книга, защото ще е страшен рев.”. Повярвайте ми, никакъв рев не е! И да ти поплаче малко душата, тя плаче с хубаво. След това ти е толкова близко до татко ти, толкова си в неговите ръце, толкова ти мирише на неговата кожа, толкова си спомняш ризата му и как е пушил, как си е държал цигарата, какво ти е казал, че тази възстановка те кара да чувстваш отново едни неща, които си загубил. И това й е най-хубавото. Тази книга, пак казвам, тя не е тъжна, Това е една много хубава, много истинска, много човечна книга. Защото историите в нея са човешки. Те са лично преживени, смешни истории…”, казва в своето интервю дъщерята на Хиндо Кисимов – Мария Кисимова – Моасе, която е сред авторите на книгата.  


В сборника „Бащите не си отиват” е поместена и историята на Цветана Кръстева за нейния баща Кръстьо Кръстев. Той си отива от този свят, когато тя е на четири години.