Съвременните технологии позволяват по математически път да се предвиди какво иска да гледа по телевизията даден човек, какви дрехи иска да облече, та дори и за кого смята да гласува. Очевидно, следващото постижение на компютрите ще бъде четене на мислите на хората. Точно по това работят учени от университета Тъфтс в Бостън.
С помощта на дарение от $450 000 учените от Тъфтс са открили директен начин компютърът да съобщава на хората доколко са уморени от работа. Това естествено не звучи като голяма стъпка към четенето на мисли. Все още машината няма да може да показва в детайли какви са плановете ви за вечерта, например.
Но учените се надяват, че този малък пробив ще им помогне да се вгледат по-задълбочено в едва уловимите мозъчни състояния. Така те ще получат достатъчно информация за това как бихме могли да си вършим работата по-ефективно.
Четенето на мисли включва измерване на количеството и кислородното ниво на кръвта около мозъка на даден човек, като се използва технология, наречена функционална близко-инфрачервена спектроскопия (fNIRS). Участниците в експеримента са слагали футуристична лента на главите си, която изпраща светлина от инфрачервения спектър към тъканите на мозъка. Светлината се абсорбира от активни, пълни с кръв тъкани. След това лентата отчита колко светлина не е била абсорбирана, оставяйки компютърът да измери метаболичните промени в мозъка. Резултатите се сравняват с магнитно-резонансни изображения, но могат да бъдат отчетени и с леко неинвазивно оборудване.
От участващите в fNIRS експеримента се е изисквало да броят колко квадратчета има въртящ се на монитор куб, както и да извършват определени задачи. След това те трябвало да оценят трудността на поставените им задачи, като през 83% от времето техните оценки съвпадали с работната интензивност, засечена от системата fNIRS.
И макар учените да не са сигурни как точно да засекат различните емоционални състояния на потребителите, те смята, че частта от мозъка, където се случва промяната на кръвния поток, дава индикации за метаболичните процеси. Така например, прекаленото преработване може да доведе до емоции като безсилие.
Необходими са обаче и нови техники за оценяване, които да следят какво се случва с потребителите, докато работят на компютър. Възможно е в един момент потребителят да е отегчен, с в следващия да е изцяло погълнат от работата си, казват изследователите от Тъфтс.