Обичаят “Седянка“ бе пресъздаден вчера вечерта в пенсионерския клуб във Врачеш. В изявата участваха жените от клуба. Те бяха приготвили различни вкусотии от българската традиционна кухня – домашен хляб, сладки и солени баници, джуркан боб, сърми, пълнени сухи чушки с боб, търкано, лютика с картофи  и други ястия. На трапезата присъстваха греяна ракия, червено и бяло вино, разбира се, домашно производство.  


Преди да седнат около масата, жените се захванаха с различни занимания, характерни за седянката – чепкане на вълна, предене, пресукване, навиване и изпъване на преждата, плетене. За да им спори работата подхванаха песента: “Снощи вечер край порти седенка се кладеше.“. А след това си припомниха някогашните седенки, съпътствали живота на предците ни. 


“След като се свърши работата по полето, момите се събират в някоя от къщите да предат, да плетат. Те пеят, шегуват се помежду си, похапват сушени сливи и пуканки. По някое време пристигат и ергените с весели закачки и подмятания кой коя мома ще вземе. 


В къщата, където се събират момите и момците, винаги присъства и възрастната стопанка. Младите, които се харесват, гледат да останат насаме. Първо момъкът излиза навън, а след него и момата. Често се случва, някоя мома да пристане. Чуе ли се “иху“ на седянката, значи сватба ще има. Понякога момците ще се сбият отвън заради някоя мома, разказа Тинка Пеева, председател на пенсионерския клуб във Врачеш. –Малка бях, но си спомням добре седенките в родното село. Беше много весело“, сподели още тя. 


Масата - паралия, ниските столчета, подредените ръчно тъкани пана и килимчета, старите уреди за превръщане на вълната в прежда - допълваха автентичната атмосфера на седянката.


Събитието бе уважено от кмета на Врачеш Марин Бончовски. Той отправи благопожелания към организаторите и поднесе подарък на пенсионерския клуб – покривки за масите с коледни и народни мотиви. Кметът призова дамите все така ревностно да пазят българщината и да предават българските традиции на подрастващите.