Стоян Николов – Торлака отново гостува в Ботевград. Той се отзова на поканата на Рени Лазарова – директор на Исторически музей – Ботевград, с която са били колеги във Великотърновския университет, да представи пред ботевградска публика втората част на своята книга “Иваил цар“. Събитието се проведе снощи. За  разлика от други зали в страната, които се “пукат по шевовете“ при представянето на историческия роман, тази - в ботевградския музей, не беше пълна. Но малцината присъстващи бяха дошли, както отбеляза Рени Лазарова, не от куртоазия или защото са част от местното културно общество, а да чуят и видят Стоян Николов. Доказателство за нейната точна и вярна преценка бе последвалата интересна дискусия за личността на Иваил, който уж е селянин, а има дързостта да посегне на живота на собствения си монарх във време, в което се вярва, че царят е поставен от Бога. Притежава и уменията на пълководец, който побеждава многохилядни професионални армии. 


"Иваил цар", книга втора, започва оттам, откъдето свършва първата част: сядането на Иваил на търновския престол. 


“Повечето хора, които действат като него, не успяват да оцелеят дълго време, той също не успява. Ивайло е вдъхновяващ, той не е човек, който е посредствен и който можеш да прекършиш. Можем само да се радваме, че в определен период на нашата история сме имали такъв владетел. Той е направил така, че България да се запази независима поне за около половин век, след като поема управлението“, каза при представянето на книгата нейният автор.


За да въведе аудиторията в атмосферата на историческия роман, Стоян Николов прочете два откъса от него. “Това е книга за вътрешните битки на Иваил,  както и за тези, които води срещу околния свят“, подчерта той.  


При написване на книгата авторът се придържа към известните, макар и много оскъдни, исторически факти за Иваил цар. 


А ето какво казва за романа Cилвия Недкова, която пише литературна критика и поезия: “Мъжка книга, в която битките са чисти, а дворцовите интриги са като кал под ноктите. Наситена с неукротима енергия частица от историята, срамно премълчавана досега – за нераздадената справедливост, за известния страх по тези земи от разрушаване на статуквото, за късогледството на мнозинството, с което сме белязани отдавна. Едновременно епична и лична книга, в която мъжът Иваил и царят Иваил воюват с демоните си – личните и общите. 


Втората част на “Иваил цар“ е разказ за тежестта на короната. За времето в живота на всеки мъж, когато изпълнява дълга към себе си, към рода и народа си.“.