Докато цените на акциите падат, а песимистите властват над пазарите, анализаторите търсят успокоение в ... историческите книги. Те изследват данните на предишни кризи с надеждата, че ще открият в тях за какво да се закачат в опита си за оцеляване и победа над “мечките“.
Експертите вярват, че уроците на историята могат да ни възпрат от повторение на грешките, които сме направили, както и да ни дадат някои насоки за поведение в бъдеще. Статистиката показва, че никой пазар не пада вечно. Затова предлагат десет исторически поуки.
1. Това не е краят на света.
Може и да изглежда така, но не е. Това не е дори краят на капитализма. Настоящото положение при банките би могло да бъде сравнено с катастрофата от 1980 година, с петролния шок от 1970 година, и разбира се, с Голямата депресия.
Дори и тогава е имало само 2 години, през които акциите са носели отрицателна доходност. Само веднъж през последните 100 години е имало момент, в който ако вложиш пари в банка, ще спечелиш повече от акции, държани поне 18 години.
Това се е случило непосредствено преди Първата световна война, когато инвеститори са купили акции и са ги продали едва по време на Голямата депресия.
Урокът, който можем да си извлечем от това е, че сега не е времето да се паникьосвате, ако сте притежатели на акции. Да се опиташ да намалиш загубите си като продаваш, само ще ги материализира от такива “на хартия“ в съвсем истински.
2. Пазарът е за мислещите в бъдеще време.
Случилото се през последната седмица ни направи по-притеснени за наближаващата глобална рецесия, което може да депресира пазарите в даден момент. Но когато икономиката наистина попадне в рецесия, тогава фиансовият пазар ще върви нагоре.
Хората трябва да помнят, че началото на всеки възход е когато икономиката е в най-ниската си точка, а не когато всичко е розово.
Когато английският пазар е бил в най-критичната си фаза, през есента на 1989 година започва изкачване. Това е само две години преди Брутният вътрешен продукт на Великобритания да удари дъното си. Истинското икономическо възстановяване започва през 1993 година.
3. Частичното възстановяване на пазарите идва бързо, но цялостното отнема доста повече.
Анализаторите са забелязали, че пазарът има склонност за възстановява половината от загубата си бързо, но за остатъка до върха е нужно повече време.
По време на Голямата депресия Лондонската борса е изгубила 85% от капитализацията си. Половината от спада е възстановен за 4 години и 4 месеца. Били са нужни обаче общо 21 години, за да се върне на предишните си висоти.
4. На пазара винаги “има време“.
Това е стара приказка, но я чуваш толкова често, не за друго, а защото е напълно вярна. Ако ти се иска да спечелиш, купувайки от самото дъно на пазара, бъди готов да инвестираш още преди да се подкопае дъното и дори да останеш там.
Тони Стининг от Blackrock отбелязва, че редовното инвестиране носи своите дивиденти. По този начин ще бъдете спокойни по време на спадове в дългосрочен период.
5. Има индикатори, които предсказват падането на пазара.
Пазарът на акции изобилства от индикатори, които предсказват срива. Един от тях е съотношението на дивидентите и лъскавите печалби. Например - инвестираш 100 паунда в акции на някоя компания, което ти дава много повече в печалби, отколкото държавните облигации. Друг индикатор е VIX, често наричан индикатора на страха. Той измерва волатилността на пазара и показва най-голямото прескачане за период от една седмица.
6. Първото рали нагоре рядко е индикатор за незабавно възстановяване на загуби.
Обикновено първите големи възходи са често изолирани явления, а не началото на нъзстановителен период. Историческите сводки показват големи скокове през 1987 година, непосредствено след Черния понеделник. Истинското оздравяване на пазара, обаче, се случва доста по-късно.
Според Саймън Уорд от New Star, настоящия пазар прилича много на мечия пазар между първата и втората световна война. Той търси сходство по отношение на кратките срокове, в които се извършват движенията и в географски аспект. Ако тази теза е вярна, тогава пазарът би трябвало да се подхлъзне надолу до нивата си, достигнати през 2003 година, а оздравяването да чакаме около 2011 година.
7. Най-напред ще се възстанови корпоративният дълг
Когато инвестираш на мечи пазар, някои сектори като че ли изглеждат по-устойчиви на продължителен спад. Други пък имат вид на такива, които много бързо ще се възстановят при обръщане на пазара.
Според Найджъл Парсънс от Bestinvest, в момента корпоративният дълг би могъл да донесе между 7 и 8% печалба, което е повече от държавните книжа. В момента има много лоши новини, калкулирани в цената на корпоративните облигации.
8. Някои акции преживяват бурята по-леко от други.
Историята подсказва, че първите акции, които излязат от кризата, са обикновено тези от секторите на индустрията, потребителските блага, материалите, информацията и финансите. Това са същите сектори, които имат склонност и да спаднат до най-дълбокото при криза.
При неизбежна рецесия може да се приеме, че има компании, чиито приходи не са обвързани с икономическите цикли. Ние бяхме много запалени по акциите на фармацевтични компании, казва анализаторът Доереми Банстоун. Той предлага още акциите на миннодобивните компании, където също визията е дългосрочна. Други път предпочитат акциите на тютюневите компании или на телекомите.
9. Добрите цени са повод за страх.
По време на финансови кризи цената на златото расте, защото на него се гледа като на спасителен пояс. През настоящаат криза обаче търговията с него също е изключително волатилна.
Преди година цената на благородния метал бе около 667 долара за тройунция и порасна до над 1 000 долара през месец март, точно когато инвестиционната банка Bear Stearns изпадна в колапс.
Оттогава досега обаче цената пада до 848 долара. Изводът е, че онези, които вярват, че пазарът ще се възстанови бързо, по -добре да не купуват нищо, отколкото да посегнат към златото.
10 Само шепа фонд мениджъри ще победят пазара.
Правят се опити да се отсеят онези мениджъри, които имат лични рекорди в справянето с мечия пазар в миналото. Може би си струва да имаме предвид, че те въобще не са много: Graham Birch от BlackRock Gold & General, Neil Woodford от Invesco Perpetual High Income, Richard Woolnough от M&G Strategic Corporate Bond fund, Bill Mott от Psigma и Edward Bonham Carter от Jupiter.

Източник:DarikFinance