Върховният касационен съд върна делото срещу Максим Стависки за катастрофата край река Ропотамо миналото лято за ново разглеждане от Апелативния съд в Бургас.

На 7 май Апелативният съд в Бургас потвърди издадената на 30 януари присъда на Окръжния съд в крайморския град. Фигуристът бе осъден на 2 години и 6 месеца условно с 5-годишен изпитателен срок.

По исковете съдът реши още на родителите на загиналия при катастрофата Петър Петров Стависки да изплати по 90 хиляди лв. неимуществени вреди и 4815 лв. - имуществени.

За пострадалата при инцидента Мануела Горсова, която оттогава е в кома, бе присъдена сумата от осемдесет хиляди лева, които Стависки трябва да изплати като неимуществени вреди.

В решението пише следното:

Атакуваният съдебен акт подлежи на отмяна поради следното:

В решението, предмет на настоящата касационна проверка, не са изложени съображения в отговор на доводи, изтъкнати във въззивния протест и въззивната жалба, свързани с материална незаконосъобразност и явна несправедливост на наложеното наказание.
На първо място, в твърде схематичен порядък, е посочена липсата на нарушение по смисъла на чл.63, ал.1,т.1 ППЗДП, извод, изграден върху постулата, че специалната правна норма (чл.21,ал.2 ЗДП) изключва приложението на общата. Лаконичният изказ на мотивите (в рамките на няколко изречения) лишава касационната инстанция от възможност за проверка на изводите за правнозначими факти - на какво се дължи навлизането на лекия автомобил, управляван от С. в насрещната лента за движение и в кой момент.

На второ място, сериозна трудност за проверка на процеса по оценъчната дейност на съда, създават неясните, неточни и лаконични съждения, свързани с приетите фактическите обстоятелства, релевантни за правилната индивидуализация на наказанието.

...................

Така, в мотивите на присъдата, не са разрешени аргументирано всички поставените от страните проблеми и преди всичко по какъв механизъм максимално определеният изпитателен срок въздейства възпитателно и възпиращо върху останалите членове на обществото.

Втората дейност на съда, относно приложението на института на "условното осъждане", е подчинена на лимитираните в чл.66,ал.1 НК предпоставки.
...................
По конкретното дело липсва ясно изразена констатация в посочените аспекти. Може само да се предполага, че в основата на решението са качествата на подсъдимия С.

В тази връзка, основателен е упрекът на представителя на обвинението, отправен към съда - за задължението да мотивира изводите си, че и чрез условното осъждане ще въздейства предупредително и възпиращо не само спрямо извършителя, но и върху другите членове на обществото. Безспорно е приоритетното значение на индивидуалната превенция, но Апелативният съд изцяло е игнорирал генералната, при несъобразяване не само с римската максима"Summum ius, summa iniuria"/формалното тълкуване на един закон може да създаде върховна несправедливост/, но по този начин, съществено е нарушил процесуалните правила.

Нещо повече, липсва обсъждане на събраните по делото доказателства, от гледна точка на възможността подсъдимия да бъде превъзпитан, предвид поведението на последния, след респектирането му от надлежните органи. И дали при това демонстративно несъобразяване не само с установения ред /управление на мощно моторно превозно средство със скорост 45км/ч над разрешената за този пътен участък, с алкохолно съдържание в кръвта далеч надвишаващо допустимите граници/, но и с указанията на органите, осъществяващи контрол, подсъдимият не се нуждае от по интензивен начин на реализиране на наказателна принуда.

Предвид това, че делото е решено с особено мнение, ви предоставяме и гледната точка на съдия Иван М. Недев:

Считам обжалваното въззивно решение за правилно и законосъобразно, а наложеното наказание - справедливо.

Доводите на прокурора за допуснато нарушение на материалния закон са неоснователни - цитираните текстове от Закона за движение по пътищата не съдържат конкретни правила за движение, които да имат значение за правната квалификация на деянието - тя се обосновава от допуснатото нарушение по чл.21,ал.2 ЗДП, което стои в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат.

Неоснователни са и доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - въззивното решение е изготвено в съответствие с чл.339,ал.2 НПК. На л.л.29, 30 и 31 са изложени основанията, поради които не са възприети доводите по въззивния протест и жалба на Г.

Не е налице и третото касационно основание - за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание по смисъла на чл.348,ал.5,т.1 и т.2 НПК, поддържано с протеста и жалбата на частния обвинител и граждански ищец Кр. Хр. Г. , сега Д. Г. , в качеството на попечители на пострадалата М. Кр. Г.
.............
Не е налице и хипотезата на чл.348,ал.5,т.2 НПК - неправилно да е приложено условното осъждане. Спазени са изискванията по чл.66 НК - наложеното наказание е до три години, подс. С. е неосъждан и съдът е приел, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието.
.............
Неоснователна е и жалбата на гражданските ищци П. и Г. ева. Присъдените им обезщетения по 90000лв за неимуществени вреди са определени в съответствие с нормата на чл.52 ЗЗД - по справедливост, като са отчетени, от една страна, степента на увреждане - причинените им душевна болка и страдания от внезапната загуба на младия им син, лишаването им от синовната му обич, подкрепа и помощ, а от друга - възможността тези вреди да се репарират с пари.
.............
Без значение са наведените аргументи в жалбата за размера на застрахователните обезщетения, защото те са резултат на договор, а в случая отговорността е деликтна по чл.45 и сл. ЗЗД.

По тези съображения намирам, че решението следва да остане в сила.