Учени от университета в Илинойс са успели да определят условията, при които на планетите-гиганти (Юпитер, Сатурн )започва да вали хелиев дъжд.

За това се съобщава в прес-рилийз на сайта на университета.
Изследването на учените е публикувано в списанието Proceedings of the National Academy of Science.

На учените е известно, че планетите-гиганти се състоят предимно от хелиий и водород.

Изучаването на взаимодействието на тези две вещества при високи температури и налягане е необходимо условие за разбиране на процесите, произтичащи вътре в планетите-гиганти.

Тъй като e много трудно условията, аналогични на тези във вътрешноста на Юпитер и Сатурн, да се получат в лабораторни условия, основен метод за изучаване на взаимодействието на хелия и водорора е компютърната симулация, построена по законите на термодинамиката.

Именно с помоща на моделирането на суперкомпютър учените от университета в Илинойс са изучавали какво става със сместа от хелий и водород при температури в границата от 4 до 10 хиляди градуса по Целзий.

Учените са успели да установят, че с повишаване на налягането, хелият и водородът в тази смес се разделят (т.е. престават да се смесват).

При това хелият може да образува капки, които падат в посока към центъра на планетата (газовите гиганти нямат повърхност и поради това атмосферните процеси произтичат вътре в планетите).

Освен това по думите на изследователите, резултатите от компютърното моделиране показват, че хелият и водородът са разделени в по-голямата част от Сатурн.

Тези резултати противоречат на съществуващитете теории за формирането и еволюцията на газовите гиганти, но добре се съгласуват с резултатите от наблюденията.

Хелевият дъжд може да има отношение  към друга загадка на газовите гиганти.
Известно е, че те излъчват повече топлина отколкото получават от Слънцето.

Според изследователите, падането на капките в посока към центъра на планетата води до освобождаване на допълнителна енергия, на която се дължи допълнителната излъчвана топлина.