В съботния ден срещу Месни Заговезни за помен се приготвя "коливо" (варено, подсладено жито), хляб и вино.   
Според народните вярвания на Задушница душите на умрелите се връщат и стоят до собствения си гроб.
В съботата срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни) всички българи правят помен в чест на мъртвите - на голямата Задушница преди Великия пост.
Както името "Задушница" показва, това е ден за възпоменаване на душите на починалите. За помена се приготвя "коливо" - варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб, и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки.
Поменът се прави на гроба, в църква или у дома.
Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата. Тя е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелие и апостолски текст.
Според народното вярване на този ден душите на умрелите се връщат. Те стоят до собствения си гроб. Поради това техните живи роднини им носят храна и вино.
Ритуалното подаване и поливане служи за засищане на душите на починалите близки. След това се пали свещ на гроба, която пак според народните вярвания осветява пътя на душите в тъмното. Така те няма да се лутат.
Денят на голямата Задушница преди Месни заговезни всяка година е различен, защото зависи от датата на Възкресение Христово (Великден). Тази година големият празник е на 4 април.
За една календарна година обикновено задушниците са четири - преди Месни заговезни, след Спасовден (Черешова), около Димитровден и Архангеловден.