15 човека се включиха в инициативата за почистване на разрушения манастир “Свети Георги” в Трудовец. Сред тях са Иван Господинов – служител в църквата “Свето Възнесение Господне”, отец Панайот, представители на църковното настоятелство в селото и на гражданско сдружение “За чиста природа”.
Инициативата започна с водосвет за здраве и благополучие, който бе отслужен от отец Панайот. Той разказа, че останките от каменния зид са от малката църква в обителта, разрушена от многобройните набези на иманяри. Днес той почти не се вижда от бурени и храсти.
Хубави спомени за манастира е запазил видният жител на Трудовец Веселин Вешков, чийто баща става свещеник на селото през 1932 година. “Много хора идваха на тук, за да празнуват заедно християнския празник Свети Георги. Организираше се голямо веселие. Баща ми водеше църковната служба, сподели Веселин Вешков. - Знам, че около църквата бе изграден голям ров, за да се събира дъждовната вода, която идва от лозята. Имам информация, че манастирът е бил разположен върху площ от 5 декара. Това  може да се провери в запазените документи. Говори се, че близо до манастира е минавал римски път, който е продължавал до Боженица. В близост има и древни могили. Местоположението им  все още ясно се очертава, но и те не са пожалени от иманярите”, допълни  той.
“Трудовчани са добри и трудолюбиви хора. Разчитаме преди всичко на тяхната помощ за възстановяване на манастира. Имам надежда, че този път инициативата ще бъде с успешен край”, каза Иван Господинов пред наш репортер.
Почистването на манастира започна по повод предстоящото посещение на комисия от Националния институт по опазване на националните културни ценности. Тя има за задача да разгледа отблизо обекта и да анализира сегашното му състояние.
Манастирът “Свети Георги” е разположен на 2.5 км северозападно от село Трудовец, Регистриран е като археологически паметник на културата през 1987 година.
Кратка информация за църквата на манастира е публикувана в книгата “Из нашите старопланински манастири” на проф. Петър Мутафчиев: “Тя се намира в мочурливите ливади около 2.5 км северозападно от селото. По план и строителен материал е напълно прилична на малките черкви при Ръждавица, само че без притвор; стените й са градени от ломени камъни с корав, бял хоросан, а сводът и полукуполът на абсидата й – от дялани продълговати травертинови блокове. Сводът започва от височина 1.80 м от днешното равнище на пода и почива върху тухлен зъбчат корниз. Нишата в южната стена при олтара е с островърха арка.
Западната стена на черквата пропукана; пропукани са също сводът и абсидата. Плоченият покри е полуразрушен и обрасъл с буренаци.
Цялата черква отвътре е зографисана, но живописта на много, особено по свода и северната част, е изцяло избледняла.”.
Според Петър Мутафчиев, по изпълнение стенописите в църквата са наподобявали най-хубавите иконописни паметници от епохата на XVI – XVII век. Днес обаче няма и следа от фреските.