Голите полета, празните пътища, рушащите се къщи и затворените училища казват всичко. Добре дошли в провинциалните северозападни райони на България, официално най-бедният регион в ЕС, пише АФП.

"Почти няма социално-икономически индикатор, по който този район да не е на последно място както в България, така и в ЕС. Картинката там не е оптимистична”, казва в интервю за заместник-регионалният министър Николай Нанков.
През 70-те и 80-те регионът е индустриален, произвеждайки стоки продавани на пазарите от Съвета за икономическа взаимопомощ по комунистическо време. Но с падането на Желязната завеса преди повече от 20 години заводите затварят. Оттогава броят на хората намалява, като обезлюдяването и застаряването убиват малките градчета и особено селата, оставяйки някога шумните училища, великолепните църкви и огромните селскостопански кооперативи в руини.
„О, това беше голямо село с 9000 души, но всичко отиде по дяволите”, казва пред медията Никола Георгиев от село Якимово, в сърцето на българския северозапад.
Сега селото има само 2000 жители. Безработицата в района, където населението сега е само 4300, е 54.6% - най-високото в страната.
„Боли ме за него, боли ме за България, за моята внучка, която емигрира в Италия в търсене на работа. Надявам се децата ни да се приберат у дома някои ден”, казва Георгиев.
Трудно е да се намери работа в близките градове Монтана и Враца, още повече във Видин, където самотните комини на отдавна закритите фабрики са единственото напомняне за индустриалното минало на региона.