Исторически музей – Ботевград отбеляза вчера Международния ден на музейното дело, 75 години от началото на музейното дело в Ботевград и 40 години от разкопките на крепостта Боженишки Урвич. Специален гост на музея бе неговият дългогодишен директор Павел Дишев /от 1966 до 1994 г./  В експозиционната зала, съхраняваща историята на крепостта, той разказа за разкопките, започнали на 7 август 1972 година. Датата е отбелязана в полевия дневник, който Павел Дишев води ежедневно в продължение на 18 години – времето на археологическото проучване.
Първите, които се включват в него, освен директора на музея, са научен сътрудник Васил Василев, Митрофан Велев, арх. Йордан Йорданов, по-късно сменен с арх. Борислав Абаджиев.
Крепостта "Боженишки Урвич" става известна сред научните среди през зимата на 1918 – 1919 година, когато под корените на вековния явор се разкрива уникален средновековен писмен паметник на културата, който гласи: „Аз Драгомир писах. Аз севаст Огнян бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз поддържах вярата на Шишмана царя”.
Каменният надпис е открит случайно от дядо Недялко Уменковски, който си пасял козите в местността „Градището”, както я наричат жителите на Боженица. Той съобщава на кмета на селото. От своя страна кметът уведомява Българска академия на науките. На място е изпратен проф. Петър Мутафчиев, който е и първият популяризатор на крепостта. Разкопки обаче не започват. 
През 1966 година Павел Дишев е назначен на работа в Историческия музей. Оттогава до 1971 година той води преписка с Комитета за изкуство и култура и получава открит лист за разкопки. Експедицията, наречена „Севаст Огнян”, започва проучване на щерната - водохранилището на крепостта. То се извършва на дълбочина 10 метра. Оказва се, че водата е изворна, водният слой е 4 метра. Кладенецът е измазан отвътре с хоросан, за да не се губи водата. С тази вода по-късно се извършва консервацията и реставрацията на крепостта. Първият научен резултат на разкопките е датирането на крепостта. Това става от първите намерени монети, които са ранновизантийски, от времето на императорите Юстин, управлявал Византия 518 – 527 година, и Юстиниан – от 527 до 565 година. През този период е строена крепостта – в края на V и началото на VI век. Впоследствие е открита ранновизантийска керамика с характерния врязан гребенчат орнамент. Присъствието на керамиката всъщност е един от най-важните признаци за датиране на дадена крепост.
Под корените на вековните дървета и храсти е разкрита крепостна стена в три пояса. Вътрешен, строен през V-VI век, външен с четири контрафорса /подпорни стени/, строен през същия период, и среден, изграден през XIV век по времето на Иван Шишман.
Външната крепостна стена е много солидна. Разкрита е на височина 4 метра, а тя е била над 6 метра. Вътрешната крепостна стена е дълга 200 метра и е най-стабилна. На места зида е с ширина 2.70 метра. Цитаделата, както се нарича вътрешността на крепостта, е 80 метра. Самата крепост във вътрешността е 1600 кв.м.
Разкрита е югозападна ъглова кула. Над нея има скален масив, от който се вижда Ботевград. От този скален масив се е поддържала връзка и се е извършвало наблюдение с крепостта „Паница кале” над село Липница, с крепостта „Вълчиград” над Литаково, с крепостта „Чешковград” над Врачешкия манастир и крепостта „Бодиловград”, която се намира вдясно от Витиня. През дена е имало флагова връзка, а през нощта тя се осъществявала с факли.
В кулата е открит изход от крепостта, който е с дължина 7.40 м. Вътре има скривалище за осем души. Този изход е затворен, за да не се руши, но винаги може да се открие. Следващият разкрит елемент от крепостта е Войводов камък – главният наблюдателен пункт от крепостта. От него се вижда целият път, който идва от Трудовец към крепостта и липнишкото землище.
Преди Войводов камък, на масива е записано името Огнян, откъдето идва и предположението, че там може да е гробът на Севаст Огнян. Възможно е да са погребани и други хора, според Павел Дишев.
Скалното жилище представлява постови пункт. В него има нар за войника, който е бил на пост, и огнище. Над скалното жилище се намира скалната черква. Фигурата на Свети Георги Победоносец е била издълбана върху скалата, но иманярите я взели за нишан и я унищожили. Точно срещу скалната черква е постовия пункт на Севаст Огнян.
Следващият разкрит обект е североизточната ъглова кула. Под крепостта се намира манастирският комплекс с църква и некропол от 48 гроба. Хората са били погребани без сандъци и скелетите им са напълно запазени.
Ценна находка в крепостта, която днес е изложена в музея, е съкровище от 1327 монети – грошове и полугрошове. На лицевата им страна е образът на цар Иван Шишман с дълга туникообразна дреха, препасана с пояс, обшит с бисери и скъпоценни камъни. В едната си ръка държи жезъл, а в другата – меч. На обратната страна на монетите е изобразена Богородица с малкия Христос с медальон. Открити са и сребърни грошове от времето на цар Иван Александър, баща на Иван Шишман.    
След осмата година на разкопките е извършена консервация и реставрация на разкритата архитектура, благодарение на което тя е запазена до днес.

„Проучването ще бъде запомнено и с вечерите на археологията, на бригадирските огньови, вкусната риба и печено агнешко. Сутрин тръгвахме в 6 часа с девиза: „Напред и нагоре към Боженишки Урвич”, каза Павел Дишев.

Дългогодишният директор на музея получи цветя и поздравления от името на кмета Георги Георгиев, който е бил ръководител на бригада, участвала в разкопките, секретаря на общината Цеца Иванова, от Маргарита Кирова – председател на настоятелството при читалище „Христо Ботев”, от Сашо Денкин – кмет на Врачеш, от ръководството на читалището в селото, от участници в разкопките на крепостта.   
Директорът на Историческия музей Тодорка Коцева връчи поздравителен адрес на Павел Дишел. Тя му подари и екземпляр от текста на песента „Урвич”, с която започна честването на 40-годишния юбилей от разкопките на средновековната крепост. Автор на текста е Иван Боженски, а музиката е на композитора Стоян Димитров. Песента бе изпълнена от Лъчезар Кръстев – Джони, Павел Павлов и Иван Боженски.