Пред една от вилите в Чеканица може да се види красив храст с червени  съцветия . Расте от двете страни на портата на имота и често предизвиква любопиството на минаващите.
Растението е рицин, което наричат и кърлеж. Име, показващо сходството между формата на семената и напил се с кръв кърлеж.
Произхожда от Източна Африка, но като техническа култура се сади във всички зони с умерен климат. В тропическите ширини е многогодишно дървовидно растение, а в умерените ширини рядко успява да преживее зимата и се развива като едногодишно тревисто растение.
Цялото растение е отровно - съдържа отровния белтък рицин и алкалоида рицинин Семената му съдържат 45-60% рициново масло.
Култивиран е още от дълбока древност заради извличаното от семената рициново масло, което се използва за осветление. Семена са намирани в древноегипетски гробове от около 4000 г. пр.н.е.
.Поради разнообразието от цветове на листата му (виолетово-черни, червени, зелено и бронз и др.), се използва като декоративно растение.
В България се използва само с декоративни цели до средата на 30-те години на XX век, а след това и като маслодайна култура, като достига 100 000 декара засети площи до средата на 50-те години.


С рицин бе убит писателя Георги Марков в Лондон. 


Според проф. Георги Сенгалевич биологичното оръжие рицин може би ще бъде хит на XXI век. Като  по мощност при използването му в ултрамалки количества то няма аналог засега. Предизвиква много тежки поражения на ендокринната система, сърдечната и нервна дейност. В продължение  на 3-4 дни е в състояние да умъртви организма. Интересно е, че това вещество действа не само при поглъщане, но и дермално, което го прави особено "ценно" като бойна отрова. При намазване на предмети, които са в досег с ръцете или тялото – тока на колан, дръжка на чанта, на врати, столове, книги и намазване на оръжие, рицинът прониква много бързо. Засега науката не е открила антидот срещу растителната отрова рицин и  няма средства за противодействие.