„Скакалци” (1931 г.) е сред най-известните пиеси на най-изтъкнатия български комедиограф Ст. Л. Костов (30.3.1879 - 27.9.1939). Пиесите му не слизат от българските сцени вече толкова години. Това има простичко обяснение: прекрасно написани, с безупречен усет за театралност, те са гневна сатира на обществото, на провалената му нравственост, на алчността и безочието в отношенията между хората.
Саркастичният социален патос на творбата му, за съжаление, продължава да е валиден. Дори през последните две десетилетия този текст сякаш става все по-актуален.
Нагласени търгове, безогледна корупция, залагане на семейна и лична чест в името на печалбата, изнудване от страна на контролните органи, просто келепирджийство и т.н. – това виждаме на сцената, това четем и по вестниците днес.
Защо живеем така? Толкова ли не е възможно и при нас да се живее по установени правила? Кого мамим, като мамим държавата?
Като ята скакалци са налетели върху всеки производител всякакви проверяващи комисии. Отново и отново у нас „частният интерес” не познава никакъв свян, никакви граници на приличие.


С подобни теми се занимава и спектакълът „Скакалци” – продукция на ученическата театрална трупа при СОУ „Христо Ясенов”, който беше изнесен тази вечер, 21 март т.г., в големия салон на НЧ „Тодор Пеев-1871” в рамките на честване патронния празник на училището.  Постановката е на Венцислав Вълов, музика Маргарита Хлебарова и суфльор Мариана Спиридонова.
Личи си, че при подготовката на пиесата и чрез представлението  творческият екип   поставя спектакъла с основно желание да се вслушаме в този текст, да надникнем в себе си чрез него, да си зададем някои въпроси и да се опитаме да потърсим перспективни отговори.
Младите актьори  Румен Борисов (фабрикантът Проданов), Мая Маринова (Бистра негова жена),  Николай Илиев (ревизорът по парни котли Яначков), Жени Тодорова (Руса жената на Яначков), Емил Иванов ( Бочко тяхно дете), Михаела Христова (Баба Йовка, майката на Руса), Цветелина Пламенова (Мара тяхното слугинче), Петьо Василев (руският бежанец Димитрий), Стамен Василев (ревизорът по труда Беличков), Димитър Вълчев (Лисичков), Петя Димитрова (Мария слугиня), Невелин Хинков (Вичев)  и Румен Горанов (Рожков) - като приемна комисия за траверсите и Слави Петров (Бай Неделчо) заразиха публиката с много смях. Но това е и смях, премесен с горчивина, гняв и трудно преодолимо усещане за обществена безнадеждност.
Дано да има нещо в мисълта, че чрез смях човечеството се разделя със собствените си несъвършенства.
А творческият колектив, неговият режисьор и останалите, допринесли за успеха на постановката, нека никога да не се разделят със своите съвършенства.