На 16 декември се навършват 137 години от рождението на видния ботевградчанин Стамен Панчев – учител, родолюбец, поет, общественик, светла личност, с която нашият град с основание се гордее. 


Един от близките приятели и колеги на поета – Михаил Стамболиев, пише в своите спомени за времето преди войната: „Може би само този, който не познава  моя близък земляк Стамен Панчев, вечно усмихнат и жизнерад съгражданин, той ще прецени неговата личност и дарба…Без да бяхме прочели нещо за него от този род, той беше вече създал име и чест между гражданството със своята обществена работа. Не само като учител, но и като директор на бъдещата гимназия в Орхание и неуморен деятел, вдъхновител на театрална любителска школа, както и създател на други просветно-стопански почини. Какво да кажем за препълненото от любов сърце за другите, за неговия благ характер, за неговите непринудени обноски, които пленяваха всеки, който не го познаваше, като че и душата му отразяваше винаги стона на ония звуци, които таеше в сърцето си – да страда сам за тези, които са в неволя в живота.”.


Рождената дата на Стамен Панчев бе отбелязана с поднасяне на цветя пред неговия паметник в центъра на града.  В церемонията се включиха ученици и учители от ТПГ „Стамен Панчев”, Община Ботевград, Исторически музей – Ботевград, дружество „Орханиец” и ПП „Национален фронт за спасение на България”. 


Поклонението завърши с въздействащата поетична творба „Сине мой”, изпълнена от Кольо Колев – възпитаник на училището, носещо името на Стамен Панчев. 


По повод 137 години от рождението на  нашия именит съгражданин, botevgrad.com публикува друго негово  стихотворение: 


МАЙКАТА


Не трогват нея ласки на света,


че синове юнаци е родила,


не утешава нея почитта,


която кичи тяхната могила.


 


Всред общия триумф на роден край


за сбъднати вековни идеали


едничка само майката страдай.


За скъпи рожби без утеха жали


 


Войната носи всекиму беди,


най-страшната участ майката очаква:


левенти синове да народи


и цял живот смъртта им да оплаква.