Тази вечер в Исторически музей – Ботевград се състоя официалното откриване на изложбата с находки, открити при проучването на каменната църква „Свети Георги” в Трудовец. Сред гостите на откриването на изложбата присъстваха ръководителят на разкопките Филип Петрунов от Националния археологически музей - София, арх. Юлий Фърков и инж. Дончо Партов, които се заеха с изготвянето и реализирането на проекта за укрепване на обекта, кметът Иван Гавалюгов и представители на Инициативния комитет за възстановяване на средновековната църква, сред които отец Панайот, адв.Росица Симеонова и други. 


От името на Божидар Димитров, Филип Петрунов връчи на Исторически музей – Ботевград 29-ото известие на Националния исторически музей, което съдържа две научни публикации, след прекъсване от 100 години, за храм „Свети Георги”. 


„Добре би било с нашите партньори от църковното настоятелство, на които съм изключително благодарен, че започнаха тази инициатива, и с общината, да разработим една програма за цялостно проучване и съхраняване на този паметник. В процеса на работа трябва да намерим някаква нова методика, която да успее да съчетае научното археологическо изследване и научното конструктивно изследване, които заедно да предотвратят по-нататъшното разрушаване на този наистина забележителен паметник, който, въпреки тежката си драматична съдба в няколко исторически етапа, все пак е оцелял до днес и можем всички да му се насладим, и да се гордеем с него”, каза Филип Петрунов. 


В началото на своето изказване кметът Иван Гавалюгов честити професионалния празник на музейните работници. Той изрази увереност, че и в бъдеще ще продължи реставрирането на такива ценни и знакови обекти, каквато е църквата „Свети Георги” в Трудовец. Гавалюгов благодари на всички, ангажирани с укрепването и проучването на обителта.


Кметът увери, че общината ще положи необходимите усилия проучването да продължи. „Разбира се, ще искаме всичко това да се случи по една много ясна програма – план за действие. Считам, че публичните средства, с които разполагаме, трябва да се изразходват целесъобразно, така че да реставрираме и съхраним тази ценна историческа находка, и да я превърнем в един от символите на нашата Ботевградска община. И тя да стане обект не само на местно поклонничество, но и на национално, и на международно, защо не”, каза Иван Гавалюгов. Той поднесе на Филип Петрунов картина, нарисувана от местния художник Володя Казаков. Тя е специален подарък за проф. Божидар Димитров, който осигури част от финансирането за проучване на историческия обект.      


Археологическите проучвания на храм „Св. Георги” село Трудовец са резултат от дългогодишни опити на свещеник Панайот Караушев, църковното настоятелство, както и на инициативния комитет за спасение на черквата, да сигнализират общественото мнение и държавните институции за съдбата и.


В началото на 2016г. Иван Гавалюгов – кмет на Община Ботевград, провежда среща с проф. Божидар Димитров – директор на Национален исторически музей. Взето е решение за съвместно финансиране на предстоящите проучвателски дейности, задължителен етап от изготвяне на проект за консервация и реставрация на паметника на културата!


През месеците май и юни 2016 г. археологически екип с ръководител Филип Петрунов – археолог в НИМ, Виолина Кирякова – докторант към НБУ, Габриела Райкова – докторант в НАИМ при БАН, Рени Петрова – археолог в ИМБ, Михаил Николов – магистрант в НБУ, Илия Николов – художник-реставратор в РИМ Благоевград, извърши редовни археологически наблюдения и разкопки.


Първата църква е опожарена в края на XIV век. Единични фрагменти от богатата пластична украса са документирани в сондажите, а части от строителната керамика са вложени при преизграждането ѝ през XVI век. Ориентацията на църквата се разминава с посочения храмов „Патрон“, като надлъжната ос е с отклонение в южна посока и трябва да бъде отнесена към зимните църковни празници.


Възстановеният по-късно храм е с нова визия, типична за периода на османската империя, когато е сменен и храмовият празник, посветен на Св. Георги. Изградено е сводесто покритие от добре оформени бигорови блокчета, покрити отгоре с плочести камъни. Сводът, към момента на проучването, беше компрометиран надлъжно и напречно. Църквата е с четири прозореца, два на южната и два на източната фасади. Западният прозорец на южната стена е ремонтиран през ХХ век, като са вложени съвременни строителни материали и части от покривни плочи. Отвън е изграден кожух от еднолицево оформени камъни със спойка от бял хоросан, като на места за подравняване е използвана строителна керамика от първия строителен период. Югозападният ъгъл на храма е ремонтиран през ХХ век с различни по форма и вид дебели плочести камъни. Цялата фасада, както и част от вътрешността на църквата, са обмазани с цимент в началото на XXI век.


Градежът и стенописите на късната църква дават основание възстановяването да бъде отнесено преди началото на XVII век. Над входа е изградена ниша, облицована от бигорови блокчета, редуващи се неравномерно със строителна керамика. Според проф. Мутафчиев, в началото на ХХ век, в нея е било запазено стенописно изображение на Св. Георги, от което към момента личи само част от хоросановата подложка.


По фасадите и около прозорците и входа е запазен конструктивен фриз от бигорови блокчета. На северната и южната стена те са на 1,80 м.


Това е и височината, от която се развива полуцилиндричния свод във вътрешността на храма. 


Постройката е в изключително тежко състояние, въпреки че е запазена до покрив, поради което е направено аварийно укрепване. Още проф. Мутафчиев споменава за сериозни пропуквания в абсидното пространство и над входа от запад. Във вътрешността са документирани няколко фрагмента от стенописната украса от XVI век и шест ниши. Видими са и три съвременни вмешателства в зидарията, едно от които е запълнено с варов разтвор през ХХ век. Нишите са типични за християнските храмове, с изключение на нишата в протезиса на северната стена, която е оформена във втория строителен период и е с остър връх, типичен за източните строителни практики.


Направена е пълна геодезия на съвременният терен, както и на самата църква. Събрани и обработени са над 500 фрагмента от стенописната украса, открити върху застланият с дребна строителна фракция под. Фрагментите са консервирани и са предадени в Исторически музей - Ботевград до изготвянето на проект за реставрация и консервация на паметника. 


При проучването са инвентирани 16 находки, между които са накити от разкрития средновековен некропол, костните останки от документираните шест гроба  и фрагменти от стенописната украса.


Най-впечатляващи са два гроба с погребения на жени. При едната е открит пръстен с врязана украса, а другата е била облечена с дълга дреха с кант от втъкана сребърна украса, а на главата е имала покривало, избродирано със сърма.


Църквата е със статут на паметник от национално значение и откритите християнски погребения, освен че се отнасят към втората половина на XIV век, са в пряка връзка с разположената в близост крепост Боженишки урвич. Накитите, открити, в тях са типични за търновската ювелирна школа от епохата на второто българско царство.