На пазара вече е първият брой на списание Retro Classic – клубно издание на Български автомобилен клуб „Ретро”. То ще излиза от печат всеки месец и ще предоставя интересна и полезна информация на всеки автоколекционер, реставратор или просто любител на автомобилната история. 
„Основният акцент в преобладаващата част на публикациите е поставен върху българската тематика – история, колекционерство, клубен живот, личности. Стремежът ни е да отразяваме и всички ретро-мероприятия в страната без изключение – подробно, безпристрастно и много по-пълноценно от наложения в останалите медии телеграфичен, повърхностен и не винаги компетентен стил”, пише в предговора към първия брой на Retro Classic неговият главен редактор – Иван Колев. Той е познат на ботевградчани и като автор на книгата „Автобусите на Ботевград”, която излезе от печат през 2014 година. Темата за бившия автобусен завод е намeрила място в първия брой на най-новото клубно списание, а в следващия  - ще има подробен фоторепортаж за парада на ретро автомобили в Ботевград. 

С любезното позволение на г-н Колев публикуваме статията, озаглавена:

Американска връзка
Последната надежда за спасяване на “Чавдар” идва от Америка

Преди десетина години група водещи инженери на завод “Чавдар” изпращат официално писмо до народни представители от София област с молба за съдействие за спасяването на завода. “...През 2002 г., пише там, Българо-американско сдружение подновява интереса към завода и възнамерява да започне производство на автобуси “Blue Bird” на площадката на завода. Нает е екип от специалисти и проектанти, които посещават заводите на “Blue Bird” в Съединените щати, за да се запознаят с особеностите на производството. След няколко месечни усилия и многократни посещения в Ботевград екипът съвместно със специалисти от бившия вече завод “Чавдар” разработва цялостен проект за организиране на производството върху една от обособените части на завода. Стремежът е максимално бързо да се пристъпи към производство, като за целта първо се подпише договор за отдаване под наем, а впоследствие да се пристъпи към покупко-продажба на обособената част. В последния момент обаче Министерство на икономиката се отказа да подпише договора за отдаване под наем. По този начин беше сложен край и на този опит за възстановяване...”

До пресата достигат ограничени подробности, около тази история, която и до днес остава обвита в мистерия. Истинските, дългосрочни намерения на инициаторите и потенциални инвеститори на проекта стават ясни години по-късно. През 2002 г. обаче перспективите изглеждат благоприятни, особено на фона на безнадеждното положение, в което се намира завода.
Предлагаме на вашето внимание разказ от първо лице на инж. Александър Гавалюгов един от най-активните защитници на “Чавдар”, който води битката за неговото оцеляване до последния момент. Той е единственият специалист на “Чавдар”, който е пряк участник във всички срещи и разговори с представителите на американската фирма и неговите спомени повдигат завесата около една малко известна история, свързана с последната надежда за възраждането на най-големия ни автобусен завод.

Проект на фирма “Финметалс Холдинг” АД, България за организиране на производство на автобуси и други транспортни средства на площадката на “Чавдар” ЕАД – Ботевград (в ликвидация)

Инж. Александър Гавалюгов

“През лятото на 2002 г. фирма “Чавдар” (в ликвидация) беше посетена от делегация на на “Финметалс Холдинг” АД, ръководена от г-н Валентин Захариев – собственик и президент на фирмата, както и г-н Александър Томов – председател на борда на директорите на “Кремиковци” АД. Целта на посещението беше установяване възможностите за възстановяване на автобусното производство, съвместно с американската фирма “Blue Bird”. От страна на “Чавдар” фирмата се представляваше от г-жа Гюлка Пенева – ликвидатор и инж. Александър Гавалюгов – бивш главен конструктор и заместник директор “Маркетинг и развитие”.
От разговорите се установи, че “Кремиковци” АД вече има бизнес отношения с фирмата “Blue Bird”. Преди време дружеството е доставило 30 броя автобуси от САЩ за свои нужди, освен това поддържа и търговски отношения със САЩ, като изнася за там метали (листова ламарина и др.), а за производствените си нужди внася висококалорични каменни въглища. Фирмата “Blue Bird” също е използвала метали от “Кремиковци” АД в конструкцията на автобусите си.
Г-н Захариев предложи на срещата да се организира работна група от специалисти на “Кремиковци” АД и “Чавдар” АД, която да посети фирмата “Blue Bird” в САЩ с цел изясняване на всички технически въпроси по започване монтажа на автобусите “Blue Bird” на площадката на “Чавдар”. При посещението си в САЩ групата трябваше да изясни следните въпроси:
-проучване и получаване на необходимата техническа документация за организиране на прогресивен монтаж на автобуси “Blue Bird”;
-съгласуване с фирмата на предварителен технически проект за монтажен цех на автобуси “Blue Bird”;
-стойност на монтажен комплект възли и агрегати на фирмата “Blue Bird” при първоначална годишна серия от 200 броя автобуси, както и цени на готови автобуси;
-съгласуване със специалисти на фирма “Blue Bird” проблемите на търговската марка, необходимостта от заплащане на роялти такси и анализ на пазара на техни автобуси в Европа;
-получаване на информация от фирма “Blue Bird” за необходимата документация за сервизиране и рециклиране на техните автобуси и гаранционното им ремонтиране.


Посочената от двете наши фирми група трябваше  в 7-дневен срок от завръщането си от САЩ да представи подробен доклад с приложени получените от фирмата “Blue Bird” документи и предварителен технологичен проект, съобразен с конкретните условия на площадката на “Чавдар” ЕАД – Ботевград.
За целта беше определена група в състав:
-Александър Томов – ръководител на групата – “Кремиковци” АД
-Роберто Младенов – “Финметалс Холдинг” АД
-инж.Райчо Трендафилов – проектант, “Кремиковци” АД
-инж.Стефан Кънчев – проектант, “Кремиковци” АД
-инж.Александър Гавалюгов – ръководител “Маркетинг и развитие”, “Чавдар” ЕАД


Групата беше командирована за 6 дни в САЩ и на 18 септември 2002 г. отлетя за Атланта, щата Джорджия, а на следващия ден замина за град Форт Валей, където е заводът на “Blue Bird”. На летището в Атланта групата беше посрещната от г-н Йордан Влахов – търговски представител на “Кремиковци” АД в САЩ, който се включи в нашата делегация по време на престоя ни в САЩ. При проведените срещи от страна на “Blue Bird” в разговорите взеха участие г-н Питър Уайт – директор “Продажби и експорт” и г-н Уайт Дънкан – отдел “Експорт”. Направи ми впечатление, че американците ни бяха предупредили предварително, че на срещата не трябва да бъдем с официално облекло (вратовръзки, костюми), което за тях изглежда нормално, но за нас европейците към онзи момент не беше така.


От проведените в началото разговори разбрахме, че автобусите им са предназначени за тежки условия на експлоатация, както и за експлоатация в малки градове (по американските мащаби за население). Основният бизнес на фирмата е свързан с производството на училищни автобуси. Извън САЩ техните автобуси се продават във Венецуела, Еквадор, Чили, Саудитска Арабия и др. Имали са завод за монтаж в Мексико, но са го затворили по икономически причини. Направи ми също така впечатление, че цената на един работен час в “Blue Bird” е $14, а средно получават $2400 на месец, като и че в завода нямат профсъюзи.
При тридневното ни пребиваване в завода ни беше предоставена възможността да се запознаем в пълни подробности с конструкцията и технологията на производството на моделите, които представляваха интерес за нас, а именно XCEL-102 – градски автобус с дължина 30”/35”/40” и капацитет 29 – 49 пътници и междуградски автобус LTC-40.


Беше ни позволено да снимаме всичко онова, което представляваше интерес за нас в производствените линии. Това за мен беше приятна изненада, тъй като при посещенията ми в много от европейските заводи, подобно нещо е немислимо.


След нашето завръщане в България беше сформирана работна група от “Финметалс Холдинг” АД с ръководител инж.Илия Ивановски (бивш генерален директор на “Балканкар” АД), която работи по подготовката на производството на автобуси, съвместно с фирма “Blue Bird” на площадката на “Чавдар” АД. С цел започване от 1 април 2003 г. производството на автобуси трябваше до 30 ноември 2002 г. да се подпише договор за отдаване “под наем” на “Чавдар” ЕАД – Ботевград с тенденция за последващо закупуване на материалните активи. Времето между месец декември 2002 г. и месец март 2003 г. беше необходимо за да се подготви предприятието, което в онзи момент беше в много тежко положение и имаше нужда от “стартови” инвестиции в размер на 3-4 милиона лева. В онзи период (октомври 2002 г.) беше отправено в писмен вид и официално искане от г-н Валентин Захариев до тогавашния вицепремиер и министър на икономиката г-н Николай Василев с копие до г-н Калоян Нинов – заместник-министър на икономиката с молба за съдействие при подписване на договор за отдаване “под наем” на обособени части от производствената площадка на “Чавдар” ЕАД. Беше изработена и приета принципна технологична схема за производството, както и предварителна спецификация на необходимото технологично оборудване, която трябваше да се съгласува с фирмата “Blue Bird”. И когато нещата от техническа гледна точка за бъдещото производство вече бяха почти финализирани, интересът към този проект от страна на “Финметалс Холдинг” АД изведнъж затихна, без никаква конкретна причина което остана необяснимо за мен и до ден днешен. Всичките ми опити да получа някакво смислено обяснение от страна на ръководителя на работната група инж.Илия Ивановски останаха без резултатни.
За съжаление това беше една от последните надежди за реанимиране на автобусното производство, успешно развивано повече от 70 години на площадката на завода за автобуси “Чавдар” – Ботевград, която в момента се е превърнала в лунен пейзаж.”

...Мрачен и незаслужен край на един традиционен отрасъл, изграждан с цената на много усилия и компромиси в продължение на няколко десетилетия. Натрупаният опит и наличната материална база са достатъчно основателна предпоставка за подпомагането и стабилизирането на единствения автобусен завод в България. Зад привидно благородната кауза обаче, очевидно са стояли съвсем други, неизвестни за широката общественост користни интереси, които както в много други случаи обричат добрите идеи на провал.
Така, 75 години след усвояването на каросерийното производство в Ботевград на базата на американски шасита, кръгът символично се затваря. Последният потенциален партньор на “Чавдар” отново е от САЩ...

***
Накратко за Blue Bird
Фирмата е създадена през 1927 г., почти едновременно с началото на автобусното производство в Ботевград.
-доставените за “Кремиковци” автобуси са от типа ТС-2000, произвеждан от 1988 до 2003 г.
От страна на нашите специалисти е проявен интерес за монтаж в Ботевград на два конкретни модела:
-XCEL-102, напълно актуален за времето си модерен автобус, произвеждан в САЩ от 2001 до 2008 г.
-LTC-40, луксозен междуградски високопалубен модел с два задни моста и тонирани стъкла, чието производство се осъществява приблизително в същия период.

Инженер Александър Гавалюгов
е роден през 1947 г. в Гоце Делчев. В периода 1961 – 1964 г. учи в Политехническата гимназия “Яне Сандански” в родния си град. Между 1964 и 1969 г. е студент в Техническия университет в София, специалност “Двигатели с вътрешно горене”. Специализация: “Автомобили, трактори и кари”. Допълнителна квалификация: “Динамика, якост и надеждност на машините”. Специализация “Стопанско управление”.
Постъпва на работа в завод “Чавдар” през 1969 г. като конструктор, от 1971 г. е ръководител на конструктивна група. През 1977 г. е назначен за началник конструктивно бюро, а през 1978 г. става главен конструктор на завода. В периода 1991 – 1999 г. е директор “Маркетинг и развитие”, а до ликвидацията на “Чавдар” през 2001 г. е главен инженер. Владее немски, английски и руски.