Тази година се навършват 74 години от битката в м.Черни дол край с. Брусен, където загиват 19 партизани от Червенобрежкия отряд „Георги Бенковски”.
По този повод днес, 23 юни, имаше възпоменателен митинг пред паметника-костница на загиналите.
В своето слово председателят на Общинския съвет на БАС Чавдар Крачунов изнесе подробен доклад за събитията от онова барутно време.
Качваме моменти от доклада, в който се разказва хронологията около самата битка край Черни дол.


През зимата на 1943-1944г. ръководството на отряда води трескава организационна дейност. Разрастването му налага на 25 юни 1944 г. в местността "Азаница” в Гложенския Балкан ръководството на XI плевенска въстаническа оперативна зона да вземе решение за образуване на нова трета чета. За неин командир е определен Йото Врачев-Стоян, за политкомисар Александър Пъшев-Владимир. Определени са и тримата взводни командири - Филип Дилов /Филип Тотю/, Митка Гръбчева-Николина /Огняна/ и Кирил Кръстев-Гайдарски /Кирчо/.
Още същата вечер на 25 юни 1944 г. четата се отправя към новия си лагер в Тетевенския балкан. С тях тръгва и новоизбрания командир на отряда Стоян Стоянов /Божо Доктора/. В четата, наред с опитните партизани, са разпределени и новопристигналите. Придвижването е свързано с редица трудности. От тридесет и един само 17 имат оръжие. Една част от тях са болни, изтощени и ранени.
След дългия преход рано сутринта на 26 юни четата спира в малката горичка в местността "Черни дол”.
Наблизо са къщите на махала Слатина, а долу е село Брусен.
Съвсем наблизо в горичката, в една овчарска колиба, две подли, покварени човешки души - свекър и снаха замислят подло предателство. В името на парите, на голямата награда, те хвърлят в огъня и в жаравата да изгорят онези, който са оставили дом и  семейство, жени и деца, за да възтържествува правдата, да изгрее свободата. Всичко за наградата е добре осмислено и докрай осъществено.
Незабавно е вдигната на крак полицията и жандармерията в целия район.
Към селото забоботват камиони, претъпкани с врагове, въоръжени до зъби с пушки и шмайзери, картечници и бомби. В началото са около триста и петдесет, после нарастват на петстотин, а вечерта стават 750. Седемстотин и петдесет срещу тридесетина.
И започна кървавата одисея на шепа спартанци срещу омразната фашистка сган и паплач, за да продължи и се превърне в славна епопея на гордите, смелите и безсмъртните.
С тринадесет пушки с по около 15-20 патрона, със 7 пистолета с по 10-15 патрона, 11  души без оръжие, трима ранени. Партизаните се сражават, водят неравен бой. И около 12 часа отстояват пристъпите на врага. Така срещу всеки партизанин се падат над 25 жандармеристи, а ако се броят само въоръжените от тях - над 50 срещу един, 18 картечници срещу една, 70 автомата срещу 1, над 1000  бомби срещу две.
Ураганен огън от десетки картечници, автомати и пушки се сипе върху партизаните от всички посоки. Срещу напиращите полицаи и жандармеристи водят бой по-опитните и добре въоръжени партизани - Симо (Стоян Тонев), Лальо Ненов /Осински/. Цялостното ръководство на отбраната на партизаните се осъществява от командира на четата Стоян /Йото Врачев/.
Завързва се кървава схватка. Падат убити: Станчо /Цанко Петров/, Тошо /Илия Минков/). Миг след това със смъртта на храбрите геройски загиват Ема /Радка Василева/ н Осински /Лальо Ненов/, Тодор /Милчо Симеонов/.
Пристигат още жандармерийски подкрепления. От хребетите от всички страни бълват смъртоносен огън картечниците, автоматите, пушките. Трещят бомбите. Убити са Любен и Вера /семейство Йосиф и София Леви/, Жарко /Дончо Томов/. Като по чудо успяват да се промъкнат през кордона от полицая и жандармерия баба Тонка /Пена Петрова/ и синът й Коста, Йото Минов, Димитър Иванов, Марин Гайдарски.
Земята ври под краката на партизаните. Те отбиват набезите на освирепелите врагове. Отбита е още една нова яростна атака с цената на скъпа жертва. Куршум пронизва челото на снелия командир на четата Стоян /Йото Врачев/. Фашистите продължават атаките. Започват да хвърлят бомби към мястото, където се прикрива Кирчо /Кирил Кръстев/. Една от тях го разкъсва.
След гибелта на Йото Врачев, командването на четата е поето от командира на 1-ви взвод Филип Тотю (Филип Лилов). Обсъжда се какво да се предприеме по-нататък. Превързват се раните, дават се команди шепнешком. Единственият изход е да се чака свечеряването и тогава да се пробие обръча. А, до тогава? 
В адския огън загиват партизанин след партизанин. Тежко ранен, с разкъсана шия и челюсти е Филип Тотю. Като опитен партизанин, той се опитва да дава указания, но през това време от устата му непрекъснато бълва кръв и го задавя.
Жандармеристите се опитват да запалят гората. Но тя "не иска" да предаде партизаните. Млада, зелена и жилава, тя не приема огъня. Партизаните са принудени да променят укритията си. Придвижванията са рисковани и при едно от тях е убита Станка (Станка Филибинова). Тази, която в името на борбата оставя 11 месечната см дъщеря Елка и поема пътя към отряда. Загива със смъртта на смелите, за да остане навеки в паметта на поколенията. Тежко ранена, с поносени крака, мъченически гасне Янка (Цонка Стефанова), без да издава звук, стискайки зъби, за да не произнесе стон и да ориентира врага къде са партизаните.
Там, малко по встрани от Янка, са окървавените тела на Владимир (Александър Пъшев) и бай Димитър (Найден Григоров). 
Като феникс изникват сред барутния дим на ада сенките на останалите живи партизани - Огняна, Божо, Соня, Филип, Нина, Райко. Със стрелба и след хвърлената от Огняна бомба, те се понасят през жандармерийските кордони в последен щурм. По тях /партизаните/ се сипе непрекъснат, ураганен, унищожителен огън. Пръв пада Божо /Стоян Стоянов/ - командира на отряда. Заедно с Божо падат Нина /Величка Маркова/ и Филип /Петко Ценов/. Като по чудо, благодарение на своята храброст и пъргавина се спасяват Райко /Нано Лалов/ и Огняна /Митка Гръбчева/, която е ранена в единия крак ш едната ръка. Но-късно Огняна цели 17 дни се скита из Балкана, ранена с голяма загуба на кръв, без посока и хляб. След дълго лутане, съвършено изтощена, с последни сили успява да се добере в родния си дои.
Тешко ранен е Симо /Стаян Тонев/. Но-късно той е заровен в общия гроб, заедно със своите убити другари - партизани. Залавят Спартак /Петър Тодоров/. Не разкриват в горичката Гошо /Георги Богданов) и Драгойски /Стефан Цолов/.
Мръква се. Боят приключва. Изстреляни са около 21 000 патрона, хвърлени са над 100 бомби, изгорени са 800 л бензин.
Разделят се с майката земя, за да останат навеки с нея, 19 верни народни синове, достойни изпълнели своя дълг и завет пред Партията и пред себе си.