Не! Това не е рефрен от някаква милозлива песничка! Това е мотото на една среща, за която искам да разкажа.
Поводът беше Международния ден на възрастните хора. А хората, с които разговарях след празника, част, от които виждате на снимката, решили след толкова време да посетят Рудник „Елаците”. „След толкова време”, защото на някои от тях е преминала младостта на този рудник.
Идеята възникнала в Клуба на пенсионера. 
Разказва инициаторът Донко Николов:
При една от всекидневните ни срещи в Клуба на пенсионера, група пенсионери решихме да посетим медно-рудното находище „Елаците”, което е на 12 километра от града, на територията на Етрополска община.
След кратката пропускателна процедура от любезната охрана, бяхме посрещнати от изпълнителния директор на „Елаците-МЕД” инж. Драгомир Драганов и директора на рудодобивния комплекс инж. Валентин Цацов.
След като любезните домакини ни запознаха с особеностите на производството на рудника, потеглихме да разгледаме на живо, както се казва, производствения процес на това уникално находище. Придружи ни директорът на Рудника инж. Валентин Цацов. През цялото време на обиколката, той ни запознаваше с работата на участъците, които посещавахме.
За нас беше голяма изненада организацията на производствения процес. И най-вече въведената компютърна система за управление на технологичния транспорт за извозване на рудата до КЕТ.
След това посетихме пречиствателната станция за събиращите се от деретата на Рудника дъждовни води. Бяхме особено впечатлени от много добрата работа на станцията и видяхме с очите си как от мътната вода, която влиза за пречистване, излизаше бистра, като изворите на Балкана, вода.
Това разказа организаторът на посещението. Ето и мнението на някои от другите членове на групата:
- Има големи промени от времето, когато ние работехме на Рудника и това, което видяхме. За пример ще посоча тогавашните багери, които са подменени с хидравлични.
- Стабилизирана е мрежата за високо напрежение.
- Коренно различна е охраната на целия обект – като кадри и изисквания.
- Ако не са „Елаците” Етрополе би останало на нивото от 1945-1950 година. Това е икономическата структура, която задържа града и се отрази на благосъстоянието на хората и на облика на Етрополе. Разбира се, че има какво да се желая в тази връзка.
- Без „Елаците” Етрополе наистина да е много назад в развитието си. Комплексът се простира на много широка територия в Средногорието и концесията се разпределя на много общини. От тук е и недоволството, че в съседни общини се прави повече отколкото в Етрополска община.
- „Елаците” пораждат и проблеми, но без него града няма да е това, което е. По-добра ни е и търговията понеже доходи на доста от жителите ни идват от рудника.
Остава открит въпроса какво ще се прави след като се изчерпат находищата. Доколкото знам има създаден фонд за осъществяване на редица мероприятия, като рекултивация на терена.
Още от създаването си та до сега, и особено в последните години, „Елаците” попаднаха в ръцете на компетентни, знаещи и разбиращи от рудодобив хора. Много от тях, като Цоло Вутов, са професори в рудничарството.
Бяха въведени редица нововъведения в производствения процес.
- Направено е цялостно преоборудване, за което вече стана дума. На мястото на 27-тонните камиони, с които работехме по наше време, вече има 120-тонни. За багерите споменахме.
- С въвеждане на компютризацията се намалиха драстично разходите, подобрена е технологията на редица места.
Този разговор можеше да продължи още много време, защото хората, оставили своята младост на върха на Етрополския Балкан, намират коренно различни и много по-добри неща в днешно време.
Записаното е  малка част от това, което искаха да споделят.
Разговора осъществихме в Клуба на пенсионера в дните около Международния ден на възрастните хора.
Записа: Христо Христов