„Всички, които са организирали това тържество, са го направили за вярата. Трябва да се стараем да даваме нещо от себе си, за да можем да кажем, че и ние сме част от голямо християнско семейство”, каза архиерейският наместник отец Борис пред присъстващите на тържеството по повод празника Въведение Богородично – Ден на християнското семейство и християнската младеж, което се състоя снощи в залата на Исторически музей – Ботевград. 


В словото си архиерейският наместник подчерта светостта и важността на семейството. „В днешно време е трудно за християнското семейство, както знаем хора съжителстват заедно, още по-лошо – има еднополови бракове, яви се и трети пол – джендър. Толкова разнообразно стана, че вече не се знае какво точно представлява семейството. А то е едно – нашето християнско семейство. В него трябва да има и любов, и деца. Затова би трябвало да се постараем да го запазим, за да има смисъл животът. Когато Бог е благословил брака между мъжа и жената, е казал „Плодете се и множете се, пълнете земята.”. 


Отец Борис призова миряните не само да палят свещ в храма, а да отправят и молитва, „защото тя е общение на човек с Бога”. „Много често се случва хората да се обръщат към Бог само когато имат нужда, когато им се е случило нещо лошо. Ако не получат удовлетворение веднага, те казват, че Бог не е чул молитвата им и че няма Бог. Но ние знаем, че за всяко едно нещо е необходимо усърдие, не става отведнъж. Дори в работата и в други начинания, ако ние не положим усилия и постоянство, няма как да се получи. Така и Бог очаква да види, че нашата молитва е искрена и постоянна, и тогава той ще я чуе. Както се е случило с Йоаким и Анна. Бог ги е дарил с дете - Света Богородица. Ние трябва да бъдем постоянни в своята молитва и да не се съмняваме, че каквото поискаме Той ще ни го даде, стига то да бъде за наша полза или за спасение на нашата душа. Защото често пъти сме неразумни в исканията си, искаме неща, които не са ни нужни. А какво е нужно на човек – да бъде здрав, да бъде разумен и да има сили да понася всичко, каквото му се случва тук, на земята”, каза архиерейският наместник.  


По време на тържеството бе произнесена Господнята молитва. Младежкият театър „Карнавал” пресъздаде библейската сцена „Въведение Богородично”. Младите актьори припомниха накратко живота на Дева Мария. Деца от Неделното училище към църквата „Успение на Пресвета Богородица” поздравиха присъстващите с тематични стихове и църковни песнопения. На финала на тържеството бяха прочетени най-добрите есета, посветени на Въведение Богородично и на християнската религия. Автори на творбите са ученици от ТПГ „Стамен Панчев”, ППМГ „Акад. проф. д-р Асен Златаров” и ОУ „Васил Левски” – Литаково. За тях бяха подготвени грамоти и лакомства.  


Тържественото честване на празника Въведедение Богородично /Ден на християнското семейство и християнската младеж/ се осъществява по идея на Църковното настоятелство при манастира „Рождество на Пресвета Богородица” в Зелин и Сдружение „Сила на духа” към Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания, с финансовата подкрепа на Община Ботевград и Дамски клуб „Инер Уил” – Ботевград. 


„Семейството е подкрепа, разбирателство и защита, когато имаш на кого да се опреш или да те подкрепи, разбере и защити, ако имаш проблем. Не се чувстваш изгубен и самотен в най-трудните моменти. Когато си подкрепян, се чувстваш уверен и спокоен, защото знаеш, че имаш на кого да разчиташ и си благодарен за това.


Семейството е обич, прощаване, разбирателство - когато обичаш някого, дори и да прави грешки, ти продължаваш да го обичаш, да му прощаваш; с търпение понасяш всичките му недостатъци и ги поправяш, винаги му желаеш доброто. Това важи не само за децата, но и за отношенията между родителите. Днес много млади хора живеят заедно, създават деца и след няколко години се разделят. Мисля, че това е безотговорно. Семейството се създава, за да устои на предизвикателствата на времето, за да пребъде във взаимност и любов. В евангелията е писано: „ ... което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.“.


Семейството е онова, без което не можем. То не е съжителство, не е жилище, нито имот - а свещен съюз между двама души, които трябва да гледат в една посока”, гласи част от есето на Сияна Василева – ученичка от ТПГ „Стамен Панчев”.